Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Nu derimod ler de ad mig, Folk, der er yngre end jeg, hvis Fædre jeg fandt for ringe at sætte iblandt mine Hyrdehunde.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Og hvad skulde jeg med deres Hænders Kraft? Deres Ungdomskraft har de mistet,
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
tørrede hen af Trang og Sult. De afgnaver Ørk og Ødemark
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
og plukker Melde ved Krattet, Gyvelrødder er deres Brød.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Fra Samfundet drives de bort, som ad Tyve råbes der efter dem.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
De bor i Kløfter, fulde af Rædsler, i Jordens og Klippernes Huler.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
De brøler imellem Buske, i Tornekrat kommer de sammen,
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
en dum og navnløs Æt, de joges med Hug af Lande.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Men nu er jeg Hånsang for dem, jeg er dem et Samtaleemne;
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
de afskyr mig, holder sig fra mig, nægter sig ikke af spytte ad mig.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Thi han løste min Buestreng, ydmyged mig, og foran mig kasted de Tøjlerne af.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Til højre rejser sig Ynglen, Fødderne slår de fra mig, bygger sig Ulykkesveje imod mig
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
min Sti har de opbrudt, de hjælper med til mit Fald, og ingen hindrer dem i det;
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
de kommer som gennem et gabende Murbrud, vælter sig frem under Ruiner,
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Rædsler har vendt sig imod mig; min Værdighed joges bort som af Storm, min Lykke svandt som en Sky.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Min Sjæl opløser sig i mig; Elendigheds Dage har ramt mig:
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Natten borer i mine Knogler, aldrig blunder de nagende Smerter.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Med vældig Kraft vanskabes mit Kød, det hænger om mig, som var det min Kjortel.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Han kasted mig ud i Dynd, jeg er blevet som Støv og Aske.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Jeg skriger til dig, du svarer mig ikke, du står der og ænser mig ikke;
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
grum er du blevet imod mig, forfølger mig med din vældige Hånd.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Du løfter og vejrer mig hen i Stormen, og dens Brusen gennemryster mig;
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
thi jeg ved, du fører mig hjem til Døden, til det Hus, hvor alt levende samles.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Dog, mon den druknende ej rækker Hånden ud og råber om Hjælp, når han går under?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Mon ikke jeg græder over den, som havde det hårdt, sørgede ikke min Sjæl for den fattiges Skyld?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Jeg biede på Lykke, men Ulykke kom, jeg håbed på Lys, men Mørke kom;
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
ustandseligt koger det i mig, Elendigheds Dage traf mig;
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
trøstesløs går jeg i Sorg, i Forsamlingen rejser jeg mig og råber;
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Sjakalernes Broder blev jeg, Strudsenes Fælle.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Min Hud er sort, falder af, mine Knogler brænder af Hede;
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
min Citer er blevet til Sorg, min Fløjte til hulkende Gråd!
