Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
“A sada, gle, podruguju se mnome ljudi po ljetima mlađi od mene kojih oce ne bih bio metnuo ni s ovčarskim psima stada svojega.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Ta što će mi jakost ruku njihovih kad im muževna ponestane snaga ispijena glađu i oskudicom.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Glodali su u pustinji korijenje i čestar opustjelih ruševina.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Lobodu su i s grmlja lišće brali, kao kruh jeli korijenje žukino.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Od društva ljudskog oni su prognani, za njima viču k'o za lopovima.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Živjeli su po strašnim jarugama, po spiljama i u raspuklinama.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Urlik im se iz šikarja dizao; po trnjacima ležahu stisnuti.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Sinovi bezvrijednih, soj bezimenih, bičevima su iz zemlje prognani.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Rugalicom sam postao takvima i njima sada služim kao priča!
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Gnušaju me se i bježe od mene, ne ustežu se pljunut' mi u lice.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
I jer On luk mi slomi i satrije me, iz usta svojih izbaciše uzdu.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
S desne moje strane rulja ustaje, noge moje u bijeg oni tjeraju, put propasti prema meni nasiplju.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Stazu mi ruše da bi me satrli, napadaju i ne brani im nitko,
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
prolomom oni širokim naviru i kotrljaju se poput oluje.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Strahote sve se okreću na mene, mojeg ugleda kao vjetra nesta, poput oblaka iščeznu spasenje.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Duša se moja rasipa u meni, dani nevolje na me se srušili.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Noću probada bolest kosti moje, ne počivaju boli što me glođu.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Muka mi je i halju nagrdila i stegla me k'o ovratnik odjeće.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
U blato me je oborila dolje, gle, postao sam k'o prah i pepeo.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
K Tebi vičem, al' Ti ne odgovaraš; pred Tobom stojim, al' Ti i ne mariš.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Prema meni postao si okrutan; rukom preteškom na me se obaraš.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
U vihor me dižeš, nosiš me njime, u vrtlogu me olujnom kovitlaš.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Da, znadem da si me smrti predao, saborištu zajedničkom svih živih.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Al' ne pruža li ruku utopljenik, ne viče li kad padne u nevolju?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Ne zaplakah li nad nevoljnicima, ne sažalje mi duša siromaha?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Sreći se nadah, a dođe nesreća; svjetlost čekah, a gle, zavi me tama.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Utroba vri u meni bez prestanka, svaki dan nove patnje mi donosi.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Smrknut idem, al' nitko me ne tješi; ustajem u zboru - da bih kriknuo.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Sa šakalima sam se zbratimio i nojevima postao sam drugom.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Na meni sva je koža pocrnjela, i kosti mi je sažgala ognjica.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Tužaljka mi je ugodila harfu, svirala mi glas narikača ima.
