Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
但如今，比我年少的人戏笑我； 其人之父我曾藐视， 不肯安在看守我羊群的狗中。
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
他们壮年的气力既已衰败， 其手之力与我何益呢？
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
他们因穷乏饥饿，身体枯瘦， 在荒废凄凉的幽暗中啃干燥之地，
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
在草丛之中采咸草， 罗腾的根为他们的食物。
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
他们从人中被赶出； 人追喊他们如贼一般，
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
以致他们住在荒谷之间， 在地洞和岩穴中；
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
在草丛中叫唤， 在荆棘下聚集。
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
这都是愚顽下贱人的儿女； 他们被鞭打，赶出境外。
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
现在这些人以我为歌曲， 以我为笑谈。
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
他们厌恶我，躲在旁边站着， 不住地吐唾沫在我脸上。
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
松开他们的绳索苦待我， 在我面前脱去辔头。
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
这等下流人在我右边起来， 推开我的脚，筑成战路来攻击我。
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
这些无人帮助的， 毁坏我的道，加增我的灾。
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
他们来如同闯进大破口， 在毁坏之间滚在我身上。
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
惊恐临到我， 驱逐我的尊荣如风； 我的福禄如云过去。
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
现在我心极其悲伤； 困苦的日子将我抓住。
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
夜间，我里面的骨头刺我， 疼痛不止，好像啃我。
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
因 神的大力，我的外衣污秽不堪， 又如里衣的领子将我缠住。
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
神把我扔在淤泥中， 我就像尘土和炉灰一般。
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
主啊，我呼求你，你不应允我； 我站起来，你就定睛看我。
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
你向我变心，待我残忍， 又用大能追逼我，
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
把我提在风中，使我驾风而行， 又使我消灭在烈风中。
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
我知道要使我临到死地， 到那为众生所定的阴宅。
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
然而，人仆倒岂不伸手？ 遇灾难岂不求救呢？
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
人遭难，我岂不为他哭泣呢？ 人穷乏，我岂不为他忧愁呢？
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
我仰望得好处，灾祸就到了； 我等待光明，黑暗便来了。
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
我心里烦扰不安， 困苦的日子临到我身。
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
我没有日光就哀哭行去 ； 我在会中站着求救。
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
我与野狗为弟兄， 与鸵鸟为同伴。
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
我的皮肤黑而脱落； 我的骨头因热烧焦。
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
所以，我的琴音变为悲音； 我的箫声变为哭声。
