Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Toe vaihi loe kai pongah saning kanawk kaminawk mah ang pahnui o thuih, nihcae ampanawk loe ka panuet moe, tuutoep uinawk hoi nawnto suek han mataeng doeh ka koeh ai.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Ue, nihcae ban thacakhaih loe kai han tidoeh avanghaih om ai, nihcae thacakhaih loe anghmat boih boeh.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Nihcae loe zok amthlam o pongah, minawk hoi angkom o ai; kami om ai angqai krang praezaek ah ni amhet o.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Kapring thungah phrohnawk to a aah o moe, caak hanah imphok kung tangzun to takaeh o.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Nihcae loe kaminawk ohhaih ahmuen hoiah haek o moe, (kamqu hangh thuih baktih hangh o thuih; )
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
tahawt thung ih cathaeng khaw thungah oh o moe, longkhaw thung hoi lungsong khaw thungah a oh o.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Kapring thungah hrang baktiah hangh o moe, soekhring thungah nawnto amkhueng o.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Nihcae loe kamthu caa ah oh o, ue, khosak kasae kaminawk ih caa ah oh o moe, prae thung hoi haek ih kaminawk ah oh o.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Vaihi loe nihcae mah laa ang sak o thuih; ue, nihcae mah kasae thuih ih kami ah ka oh boeh.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Nihcae mah ang panuet o moe, kangthla ah ang oh o taak; ka mikhmai tamtui hoi pathoih hanah tongaah o ai.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Sithaw mah kalii hoiah ang kah moe, ang pacaekthlaek pongah, ka hmaa ah angsumhaih tawn o ai boeh.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Ka bantang bangah thendoengnawk angthawk o moe, ka khok hae ang cawh o; kai amrohaih loklam to a sak o.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Ka loklam to phraek o moe, kai amtimh hanah azom o; nihcae bomhkung mi doeh om ai.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Nihcae loe kalen pui akhaw thungah kakun tui baktiah, kai amrosak hanah tha hoi kai khaeah ang cawnh o.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Zitthok hmuennawk to ka nuiah phak moe, takhi song baktiah ka hinghaih hnukah patom o; ka tawnh ih hmuenmae loe tamai baktiah anghmat boeh.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Vaihi ka palungthin koih boeh moe, patangkhanghaih aninawk mah ang naeh boeh.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Aqum mah ka huh hae thunh moe, thaqui kana ka pauep thai ai boeh.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Ka nathaih nung parai pongah, kaimah ih khubuen mah zaeng ih baktih toengah, ang zaeng caeng.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Anih mah tangnong thungah ang nuih, kai loe maiphu hoi tavai baktiah ni ka oh sut boeh.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Ka Angraeng Nang khaeah ka qah, toe nang pathim ai; kang doet tahang, toe tiah doeh nang sah ai.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Ka nuiah tahmenhaih na tawn ai; thacakhaih na ban hoiah nang pacaekthlaek.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Kai hae nang toengh tahang moe, takhi to nang thuengsak pongah, ka takpum hae nam rosak ving boeh.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Kahing kaminawk boih hanah na sak pae ih im hoi duekhaih thungah, nang caeh haih tih, tiah ka panoek.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Sithaw mah amrohaih phaksak hanah ban phok naah, nihcae mah tahmenhaih hni o langla cadoeh, atho om ai boeh.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Raihaih tongh kami to ka qah haih ai maw? Amtang kami palung ka sae haih ai maw?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Kahoih hmuen ka zing naah, kasae hmuen to angzoh; aanghaih ka zing naah, vinghaih to angzoh.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Kai ih pathin loe bet moe, anghakhaih om ai; patangkhanghaih aninawk loe kai tongh hanah angzoh o.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Niduem naah palungsethaih hoiah ka oh; kaminawk amkhuenghaih ahmuen ah kang doet moe, ka hang.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Kai loe pahui puinawk ih nawkamya ah ka oh moe, bukbuhnawk ih ampui ah ka oh.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Ka nganhin loe amnum moe, ka huhnawk doeh kabae thuih pa ai boeh.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Kai ih katoeng loe palungsethaih ah angcoeng boeh, kai ih tamoi doeh qahhaih lok ah ni angcoeng ving boeh.
