Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
[Yette kündin] kéyin, Ayup éghiz échip [ehwaligha qarita] özining körüwatqan künige lenet oqup mundaq dédi: —
2 Иов, проговаряйки, рече:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
«Men tughulghan ashu kün bolmighan bolsa boptiken! «Oghul bala apiride boldi!» déyilgen shu kéche bolmighan bolsa boptiken!
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Shu künni zulmet qaplighan bolsa boptiken! Ershte turghan Tengri köz aldidin shu künni yoqitiwetken bolsa boptiken, Quyash nuri uning üstige chüshürülmise boptiken!
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Shu künni qarangghuluq hem ölümning kölenggisi öz qoynigha alsa boptiken! Bulutlar uni yutup ketse boptiken, Shu künni kün qarangghulatquchilar qorqitip ketküziwetken bolsa boptiken!
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Shu kechni — Zulmet tutup ketse boptiken; Shu kün yil ichidiki [bashqa] künler bilen bille shatlanmisa boptiken! Shu kün ayning bir küni bolup sanalmisa boptiken!
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Mana, shu kéchide tughut bolmisa boptiken! U kéchide héchqandaq shad-xuramliq awaz yangrimisa boptiken!
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Künlerge lenet qilghuchilar shu kün’ge lenet qilsa boptiken! Léwiatanni qozghashqa pétinalaydighanlar shu kün’ge lenet qilsa boptiken!
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Shu kün tang seherdiki yultuzlar qarangghulashsa boptiken! U kün quyash nurini bihude kütse boptiken! Shu kün sübhining qapaqlirining échilishini bihude kütse boptiken!
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Chünki shu kün méni kötürgen baliyatquning ishiklirini etmigen, Méning közlirimni derd-elemni körelmes qilmighan.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Ah, némishqa anamning qorsiqidin chüshüpla ölüp ketmigendimen?! Némishqa qorsaqtin chiqqandila nepestin qalmighandimen?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Némishqa méni qobul qilidighan étekler bolghandu? Némishqa méni émitidighan emchekler bolghandu?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Mushular bolmighan bolsa, undaqta men menggü tinch yétip qalattim, Menggülük uyqugha ketken bolattim, shu chaghda aram tapqan bolattim.
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
Shu chaghda özliri üchünla xilwet jaylargha mazar salghan yer yüzidiki padishahlar hem meslihetchiler bilen,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Yaki altun yighqan, Öyliri kümüshke tolghan beg-shahzadiler bilen bolattim;
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Qorsaqtin mezgilsiz chüshüp ketken yoshurun balidek, Nurni körmey chachrap ketken balidek hayat kechürmigen bolattim.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Ashu yerde reziller awarichiliktin xaliy bolidu, Ashu yerde halidin ketkenler aram tapidu;
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Ashu yerde esirler rahette jem bolidu, Ular ezgüchilerning awazini anglimaydu;
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Ghériblarmu hem ulughlarmu ashu yerde turidu, Qul bolsa xojayinidin azad bolidu.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Japa tartquchigha néme dep nur bérilidu? Némishqa derd-elemge chömgenlerge hayat bérilidu?
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Ular teshnaliq bilen ölümni kütidu, Biraq u kelmeydu; Ular ölümni yoshurun göherni kézip izdigendinmu ewzel bilidu,
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Ular görni tapqanda zor xushal bolup, Shad-xuramliqqa chömidu.
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Öz yoli éniqsiz ademge, Yeni Tengrining tosiqi sélin’ghan ademge némishqa [nur we hayat] bérilidu?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Shunga tamiqimning ornigha nalilirim kélidu; Méning qattiq peryadlirim sharqiratmidek sharqiraydu.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Chünki men del qorqqan wehshet öz béshimgha chüshti; Men del qorqidighan ish manga keldi.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Mende héch aramliq yoqtur! Hem héch xatirjem emesmen! Héch tinch-amanliqim yoqtur! Biraq parakendichilik haman üstümge chüshmekte!».
