Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Markaas dabadeed Ayuub intuu afkiisa furay ayuu habaaray maalintii uu dhashay.
2 Иов, проговаряйки, рече:
Oo Ayuub intuu hadal bilaabay ayuu yidhi:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Dharaartii aan dhashay ha baabba'do Iyo habeenkii la yidhi, Wiil baa calool galay.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Maalintaasu gudcur ha ahaato; Oo Ilaah yuusan iyada xagga sare kaga fiirsan, Oo nuurkuna yuusan iftiimin.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Gudcur iyo hooska dhimashadu iyada mulki ha ka dhigteen. Daruuru ha ku degto, Oo wixii maalin madoobeeya oo dhammu ha cabsiiyeen.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Oo habeenkaasna gudcur weynu ha qabsado, Oo ayaamaha sannadda yuusan ka dhex rayrayn. Oo yuusan soo dhex gelin bilaha tiradooda.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Bal eeg, habeenkaasu cidla ha noqdo; Oo cod faraxsan yaanu ka dhex yeedhin.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Oo isaga ha habaareen kuwa maalinta habaaraa, Oo kicin kara bahalka la yidhaahdo Lewiiyaataan.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Fiidka xiddigihiisu gudcur ha noqdeen, Iftiin ha doondoono oo yuusan helin; Oo innaba yuusan arkin kaaha waaberiga.
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Maxaa yeelay, isagu ma uu awdin irdihii maxalka hooyaday, Oo indhahaygana dhib kama uu qarin.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Bal maxaan u dhiman waayay markaan uurka ka soo baxay? Oo maxaa naftu iiga bixi weyday isla markaan caloosha ka soo baxay?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Bal jilbuhu maxay ii aqbaleen? Amase naasuhu inaan nuugo?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Waayo, hadda xasilloonaan baan ku jiifi lahaa; Oo waan iska seexan lahaa, oo waan nasan lahaa,
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
Aniga iyo boqorrada iyo lataliyayaasha dunida Oo nafsaddooda taallooyin u dhistay,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Iyo amiirradii dahabka lahaan jiray, Oo guryahooda lacagta ka buuxsaday;
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Bal dhicis qarsoon maxaan u ahaan waayay? Ama sida dhallaan aan innaba iftiinka arag?
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Halkaas kuwa sharka ahu cidna kuma sii dhibaan, Oo kuwa daallanuna halkaasay ku nastaan.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Maxaabiistuna halkaasay dhammaantood ku wada istareexaan, Mana ay maqlaan kii dulmi jiray codkiisa.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Yar iyo weynba halkaasaa la wada joogaa, Oo addoonkuna sayidkiisa waa ka xor.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Bal iftiin maxaa loo siiyaa kan dhibaataysan? Maxaase loo nooleeyaa kan naftiisu la qadhaadhaatay,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Oo dhimasho u xiisooda, oo ayan u imanayn, Oo daraaddeed dhulka u qodqoda intuu khasnado qarsoon qodi lahaa in ka sii badan,
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Kuwaasoo aad u reyreeya, Oo farxa hadday qabriga heli karaan?
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Bal maxaa iftiin loo siiyaa nin jidkiisu qarsoon yahay, Oo Ilaah deyr ku wareejiyey?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Waayo, intaanan wax cunin ayaan taahaa, Oo cabaadkayguna wuxuu u shubmaa sida biyo oo kale.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Waayo, hadba wixii aan ka cabsado ayaa igu soo dega, Oo wixii aan ka baqo ayaa ii yimaada.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Ma aan istareexsani, mana aan xasillooni, mana aan nasto; Laakiinse hadba dhibaato baa ii timaada.
