Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Depois d'isto abriu Job a sua bocca, e amaldiçoou o seu dia.
2 Иов, проговаряйки, рече:
E Job respondeu, e disse:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Pereça o dia em que nasci, e a noite em que se disse: Foi concebido um homem!
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Converta-se aquelle dia em trevas; e Deus de cima não tenha cuidado d'elle, nem resplandeça sobre elle a luz.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Contaminem-n'o as trevas e a sombra de morte; habitem sobre elle nuvens: a escuridão do dia o espante!
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
A escuridão tome aquella noite, e não se goze entre os dias do anno, e não entre no numero dos mezes!
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Ah que solitaria seja aquella noite, e suave musica não entre n'ella!
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Amaldiçoem-n'a aquelles que amaldiçoam o dia, que estão promptos para levantar o seu pranto.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Escureçam-se as estrellas do seu crepusculo; que espere a luz, e não venha: e não veja as pestanas dos olhos da alva!
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Porque não fechou as portas do ventre; nem escondeu dos meus olhos a canceira?
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Porque não morri eu desde a madre? e em saindo do ventre, não expirei?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Porque me receberam os joelhos? e porque os peitos, para que mamasse?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Porque já agora jazera e repousara; dormiria, e então haveria repouso para mim.
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
Com os reis e conselheiros da terra, que se edificavam casas nos logares assolados,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Ou com os principes que tinham oiro, que enchiam as suas casas de prata,
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Ou como aborto occulto, não existiria: como as creanças que não viram a luz.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Ali os maus cessam de perturbar: e ali repousam os cançados.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Ali os presos juntamente repousam, e não ouvem a voz do exactor:
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Ali está o pequeno e o grande, e o servo fica livre de seu senhor.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Porque se dá luz ao miseravel, e vida aos amargosos d'animo?
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Que esperam a morte, e não se acha: e cavam em busca d'ella mais do que de thesouros occultos:
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Que d'alegria saltam, e exultam, achando a sepultura:
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Ao homem, cujo caminho é occulto, e a quem Deus o encobriu?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Porque antes do meu pão vem o meu suspiro: e os meus gemidos se derramam como agua.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Porque o temor que temo me veiu: e o que receiava me aconteceu.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Nunca estive descançado, nem soceguei, nem repousei, mas veiu sobre mim a perturbação.
