Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
I muri i tenei ka puaki te mangai o Hopa, a ka kanga e ia tona ra.
2 Иов, проговаряйки, рече:
Na ka oho a Hopa, ka mea,
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Kia ngaro te ra i whanau ai ahau, te po i korerotia ai, He tamaroa kei roto i te kopu.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Waiho taua ra mo te pouri; kaua e tirohia iho e te Atua i runga; kaua hoki e whitingia e te marama.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Kia poke ia i te pouri, i te atarangi hoki o te mate; kia tauria iho e te kapua; kia whakawehia ano hoki e te whakapouritanga o te ra.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Na ko taua po, kia mau pu i te pouri kerekere: kei honoa ki nga ra o te tau; kei huihuia atu ina taua nga marama.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Nana, kia mokemoke taua po, kaua te reo koa e uru ki roto.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Kia kanga hoki e te hunga kanga i te ra, e te hunga mohio ki te whakaara rewiatana.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Kia pouri nga whetu o tona kakarauritanga; kia tatari ki te marama, a kahore noa iho; kei kite hoki i te takiritanga ata.
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Mona kihai i tutaki i nga tatau o te kopu o toku whaea, kihai i huna i te mauiui kei kitea e ahau.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
He aha ahau te mate ai i te kopu? He aha te hemo ai i toku putanga mai i te kopu?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
He aha i rite wawe ai nga turi moku, me nga u hei ngote maku?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Me i pena, kua ata takoto ahau, te ai he whakaohooho, moe ana ahau: katahi ahau ka whai okiokinga,
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
I roto i nga kingi, i nga kaiwhakatakoto whakaaro o te whenua i hanga nei i nga wahi mokemoke mo ratou,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
I roto ranei i nga rangatira whai koura, o ratou nei whare ki tonu i te hiriwa:
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Kua kahore noa iho ranei, kua pera me te materoto e ngaro nei, me nga kohungahunga kahore nei e kite i te marama.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Mutu ake i reira te whakararuraru a te hunga kino; okioki ana i reira te hunga kua mauiui nga uaua.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Ata noho ana nga herehere i reira, te rongo i te reo o te kaitukino.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Kei reira te iti, te rahi, kahore hoki he rangatira o te pononga.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
He aha te marama i homai ai ki te tangata kei roto nei i te mate? te ora ki te tangata kua kawa te wairua?
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
E koingo nei ki te mate, heoi kahore noa iho; e keri ana kia taea ia, nui atu i te keri i nga taonga huna.
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Hari pu ratou, koa ana, ina kitea te urupa.
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
He aha ano te marama i homai ai ki te tangata kua huna nei tona ara, kua oti nei te tutakitaki mai e te Atua?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Kiano hoki ahau i kai, kua tae mai taku mapu: ano he wai oku hamama e ringihia ana.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
No te mea kua tae mai ki ahau te mea whakawehi e wehi nei ahau; ko taku e pawera nei kua pa ki ahau.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Kahore oku humarie, kahore oku ata noho, ehara i te mea e okioki ana; na kua puta te raruraru.
