< Йов 3 >
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Oluvannyuma lw’ebyo, Yobu n’ayasamya akamwa ke n’akolimira olunaku kwe yazaalirwa.
2 Иов, проговаряйки, рече:
N’agamba nti,
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
“Olunaku kwe nazaalirwa luzikirire, n’ekiro lwe kyalangirirwa nti omwana mulenzi.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Olunaku olwo lubuutikirwe ekizikiza, omusana guleme okulwakako, Katonda aleme okulufaako.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Ekizikiza n’ekisiikirize eky’okufa birujjule, ekire kirutuuleko, ekizikiza kikankanye ekitangaala kyalwo.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Ekizikiza ekikutte be zigizigi kirunyage, luleme okubalirwa awamu n’ennaku eziri mu mwaka, wadde okuyingizibwa mu ezo eziri mu mwezi.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Yee, lubeere lugumba, waleme okuba eddoboozi lyonna ery’essanyu eririwulirwako.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Abo abakolimira ennyanja n’ennaku balukolimire, n’abo abamanyi okuzuukusa agasolo galukwata mu nnyanja, balukolimire.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Emmunyeenye ez’omu matulutulu gaalwo zibe ekizikiza, lulindirire ekitangaala kirubulwe, luleme okulaba ebikowe by’oku nkya.
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Kubanga terwaggala nzigi za lubuto lwa mmange, nneme okulaba obuyinike.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
“Lwaki saafa nga nzalibwa, oba ne nfa nga nva mu lubuto lwa mmange?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Lwaki amaviivi ganzikiriza okugatuulako era n’amabeere okugayonka?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Kaakano nandibadde ngalamidde nga neesirikidde, nandibadde neebase nga neewummulidde,
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
wamu ne bakabaka n’abakungu ab’ensi, abezimbira embiri kaakano amatongo,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
oba n’abalangira abaalina zaabu, abajjuzanga ffeeza mu nnyumba zaabwe.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Oba lwaki saaziikibwa ng’omwana azaaliddwa ng’afudde, atalabye ku kitangaala?
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Eyo ababi gye batatawaanyizibwa, era n’abakooye gye bawummulira.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Abasibe gye bawummulira awamu, gye batawulirira kiragiro ky’oyo abaduumira.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Abakopi n’abakungu gye babeera; abaddu gye batatuntuzibwa bakama baabwe.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
“Lwaki omuyinike aweebwa ekitangaala, ne kimulisiza oyo alumwa mu mwoyo,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
era lwaki yeegomba okufa naye ne kutajja, n’akunoonya okusinga obugagga obuziikiddwa,
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
abajaguza ekisukkiridde, ne basanyuka ng’atuuse ku ntaana?
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Lwaki okuwa ekitangaala oyo, atayinza kulaba kkubo, Katonda gw’akomedde?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Kubanga nkaaba mu kifo ky’okulya, n’okusinda kwange kufukumuka ng’amazzi.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Ekintu kye nantiiranga ddala era kye nakyawa kye kyantukako.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Siwummudde wadde okusiriikirira wadde okuba n’emirembe, wabula buzibu bwereere bwe bunzijidde.”