Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
post haec aperuit Iob os suum et maledixit diei suo
2 Иов, проговаряйки, рече:
et locutus est
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
pereat dies in qua natus sum et nox in qua dictum est conceptus est homo
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
dies ille vertatur in tenebras non requirat eum Deus desuper et non inlustret lumine
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
obscurent eum tenebrae et umbra mortis occupet eum caligo et involvatur amaritudine
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
noctem illam tenebrosus turbo possideat non conputetur in diebus anni nec numeretur in mensibus
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
sit nox illa solitaria nec laude digna
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
maledicant ei qui maledicunt diei qui parati sunt suscitare Leviathan
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
obtenebrentur stellae caligine eius expectet lucem et non videat nec ortum surgentis aurorae
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
quia non conclusit ostia ventris qui portavit me nec abstulit mala ab oculis meis
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
quare non in vulva mortuus sum egressus ex utero non statim perii
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
quare exceptus genibus cur lactatus uberibus
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
nunc enim dormiens silerem et somno meo requiescerem
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
cum regibus et consulibus terrae qui aedificant sibi solitudines
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
aut cum principibus qui possident aurum et replent domos suas argento
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
aut sicut abortivum absconditum non subsisterem vel qui concepti non viderunt lucem
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
ibi impii cessaverunt a tumultu et ibi requieverunt fessi robore
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
et quondam vincti pariter sine molestia non audierunt vocem exactoris
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
parvus et magnus ibi sunt et servus liber a domino suo
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
quare data est misero lux et vita his qui in amaritudine animae sunt
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
qui expectant mortem et non venit quasi effodientes thesaurum
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
gaudentque vehementer cum invenerint sepulchrum
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
viro cuius abscondita est via et circumdedit eum Deus tenebris
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
antequam comedam suspiro et quasi inundantes aquae sic rugitus meus
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
quia timor quem timebam evenit mihi et quod verebar accidit
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
nonne dissimulavi nonne silui nonne quievi et venit super me indignatio
