Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Ana'ma hutegeno'a Jopu'a agira reaka huno nerera'ma kasente'nea knamofona hu haviza hunteno,
2 Иов, проговаряйки, рече:
amanage huno hu'ne,
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
nenarera'ma kasenante'nea knamo'a omanegeno, ese'ma nenarera arimpafima fore'ma nehugeno ne' fore hugahie hu'nea kenagemo'a omaneasina knare hisine.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Hagi atregeno e'i ana knamo'a hani fore nehigeno, zagemo'a remsa hunontegeno Anumzamo'enema ana knama kegavama osiresina knare hisine.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Hagi e'i ana knama kumazu hanimo'ma kintrako nehigeno, hampoma kino refitentegeno hanintirima huno ana knama azeri koroma hiasina knare hisine.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Hagi e'i ana kenage'ma fore'ma hu'noa kenage'ma fore osigeno, mago kafumofo knaramima nehamprizafina ohamprige, ikamofo knama hamprizafina ohamprizaresina knare hisine.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Hagi e'i ana kenagera kasefa mofavrea forera osigeno, vahe'mo'za musena osazasina knare hisine.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Hagi kazusima huzante'ma ugotama hu'naza vahe'mo'zama kazusima hazageno, hagerimpima tusizaga krokotairima azeri oneti'za ana knama kazusima huntazaresina knare hisine.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Hagi ko'matu hanafimo'a remsa huontegeno, masagura amuhara hugahianagi, amnezampi amuhara nehuno nanterama segeno'ma ko'manetia zana onkeresina knare hisine.
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Hagi ana knarera nenrerana arimpa erigigeno, kaseonantege'na ama hazenkeramina onkoasina knare hisine.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Hagi nagra nerera agu'afima fri'nogeno kasenantege, kasemanantea kna zupama fruresina knare hisine.
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Nahigeno nenrera'a amotera navrentege'na mani'nogeno ami'na nami'ne?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Hagi nenrera'ma kasemanantea knazupama frusina, menina mago knazana onke fri'na knare hu'na mani fru husine.
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
Kini vahetamine, mago mago mopare'ma kegavama hu'naza vahetamima frizageno'ma knare nonkumazmimo'ma menima havizama huno me'nea vahetaminema frina umanigasa huresina knare hiresine.
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Ana nehu'na goline silvanema nozmifima antevite'naza ugagota kva vahetmimo'zama fri'naza vahe'enema menina manigasa huresina knare hisine.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Hagi nahigeno nenarera'a fri mofavrea kasenantege'na masa onke'na ofri'noe?
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Na'ankure kefo avu'ava'ma nehaza vahe'mo'zane nomani zampima amuhoma nehu'za maraguzamati'za e'naza vahe'mo'zanena fri vahe kumapina mani fru nehaze.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Hagi kazokzo eri'zama e'neriza vahe'mo'zama fri'za fri vahe kumapima vazana, kegava huzmante vahera omanizage'za knare hu'za ana kumapina mani fru nehaze.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Feno vahe'ene zamunte omne vahe'enena anampi manizageno, kazo kazo eri'za vahetmina kvazmia omani'ne.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Nagafare knazampima mani'naza vahe'ene hazenkefima nemaniza vahera tavira nezaminka nomanizazmimo'ma amuhoma nehia vahera zamatranke'za zamasimura eri'za nemanize?
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Fri'zanku'ma avega antaza vahe'mo'za nofrize. Hagi knare zama mopa agu'afima me'nege'za keri kafi'za hakazaza hu'za fri'zankura nehakraze.
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Hagi ana vahe'ma frizage'za asezmantage'za tusi muse nehaze.
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Nagafare nomani zamo'ma amuhoma huntea vahera remsa hunteno Anumzamo'a asimura amigeno mani'negeno, hazenkezanura azeri kanegie?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Ra nasimu'ma nente'na kragi'ma neruna zavi'ma atoazamo'a tinkna huno navunumo'a herafiramige'na ne'zana one'noe.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Koro'ma hunentoa zamo navatera ne-egeno, nagogogu'ma nehua zamo nagritera fore huno nazeri haviza nehie.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Nagra mani fru hu'na manirava nohe'na manigasa nosuanki, hazenkefi manivava nehue.
