< Йов 3 >

1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Dopo, Giobbe aprì la bocca e maledisse il suo giorno;
2 Иов, проговаряйки, рече:
prese a dire:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Perisca il giorno in cui nacqui e la notte in cui si disse: «E' stato concepito un uomo!».
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Quel giorno sia tenebra, non lo ricerchi Dio dall'alto, né brilli mai su di esso la luce.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Lo rivendichi tenebra e morte, gli si stenda sopra una nube e lo facciano spaventoso gli uragani del giorno!
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Quel giorno lo possieda il buio non si aggiunga ai giorni dell'anno, non entri nel conto dei mesi.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Ecco, quella notte sia lugubre e non entri giubilo in essa.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
La maledicano quelli che imprecano al giorno, che sono pronti a evocare Leviatan.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Si oscurino le stelle del suo crepuscolo, speri la luce e non venga; non veda schiudersi le palpebre dell'aurora,
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
poiché non mi ha chiuso il varco del grembo materno, e non ha nascosto l'affanno agli occhi miei!
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
E perché non sono morto fin dal seno di mia madre e non spirai appena uscito dal grembo?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Perché due ginocchia mi hanno accolto, e perché due mammelle, per allattarmi?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Sì, ora giacerei tranquillo, dormirei e avrei pace
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
con i re e i governanti della terra, che si sono costruiti mausolei,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
o con i principi, che hanno oro e riempiono le case d'argento.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Oppure, come aborto nascosto, più non sarei, o come i bimbi che non hanno visto la luce.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Laggiù i malvagi cessano d'agitarsi, laggiù riposano gli sfiniti di forze.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
I prigionieri hanno pace insieme, non sentono più la voce dell'aguzzino.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Laggiù è il piccolo e il grande, e lo schiavo è libero dal suo padrone.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Perché dare la luce a un infelice e la vita a chi ha l'amarezza nel cuore,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
a quelli che aspettano la morte e non viene, che la cercano più di un tesoro,
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
che godono alla vista di un tumulo, gioiscono se possono trovare una tomba...
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
a un uomo, la cui via è nascosta e che Dio da ogni parte ha sbarrato?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Così, al posto del cibo entra il mio gemito, e i miei ruggiti sgorgano come acqua,
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
perché ciò che temo mi accade e quel che mi spaventa mi raggiunge.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Non ho tranquillità, non ho requie, non ho riposo e viene il tormento!

< Йов 3 >