Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
MAHOPE iho o keia, pane ae la ko Ioba waha, a hoino aku la ia i kona la.
2 Иов, проговаряйки, рече:
Olelo mai la o Ioba, i mai la,
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
E poho wale iho ka la a'u i hanau ai, A me ka po i oleloia, ua hapaiia he keikikane.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
E lilo ua la la i pouli; Mai manao ke Akua ia mai luna mai, Aole hoi e alohi mai ka malamalama maluna ona.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
E haukae ka pouli a me ka malu make ia la; E kau ka naulu maluna ona; E hooweliweli na wela o ka la ia ia.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
A o ua po la, e lawe aku ka pouli ia ia; Aole e hui pu ia oia me na la o ka makahiki; Mai hookomoia oia iloko o ka helu ana o na malama.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Aia hoi, o ua po la, e hooneoneoia oia; Aole e hookomoia ka leo olioli iloko ona.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Na lakou ia e hoino, na ka poe e hoino ana i ua la la, Ka poe makaukau no ke kanikau ana.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
E hoopouliia na hoku o kona wa molehulehu: E kali aku ia i ka malamalama, a loaa ole; Aole hoi ia e ike i ka wehe ana o ke alaula.
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
No ka mea, aole ia i hoopaa i na puka o ka opu o kuu makuwahine, Aole hoi ia i huna i ka popilikia mai ko'u maka aku.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
No ke aha la i make ole ai au mai ka opu mai? No ke aha la i kaili ole ia kuu ea i kuu puka ana mai ka opu mai?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
No ke aha la i kokua ai na kuli ia'u? No ke aha hoi na u, i omo aku ai au?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Alaila, ua moe iho au ano, a ua maluhia iho, Ua hiamoe iho la au, alaila ua maha iho la au,
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
Me na'lii, a me na kuhina o ka honua, Ka poe i kukulu i na wahi neoneo no lakou:
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Me na keiki alii paha, ka poe mea gula, Me ka poe i hoopiha i ko lakou mau hale i ke kala:
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
A, me he mea la i hanau i ka wa, ua ole au; Me na keiki ike ole i ka malamalama.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Malaila e hooki ai ka poe hewa i ka hana kolohe ana; Malaila hoi e hoomahaia'i ka poe i luhi o ka ikaika.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
A e hoomaha pu ia'i hoi ka poe pio; Aole lakou i lohe i ka leo o ka mea hooluhi.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
O ka mea uuku, a me ka mea nui, aia no malaila; A o ke kauwa, ua kaawale ia mai kona haku aku.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
No ke aha la i haawiia mai ai ka malamalama i ka mea popilikia, A me ke ola i ka mea eha ma ka naau?
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Ka poe e kali ana i ka make, aole i hiki mai, A ua oi ko lakou eli ana ia mea, mamua o na waiwai i hunaia;
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
I ka poe hauoli nui me ka olioli, I ka wa i loaa'i ia lakou ka luakupapau?
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
I ke kanaka i hunaia kona aoao, I ka mea a ke Akua i hoopuni ai?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
No ka mea, ua hiki pu mai ko'u kaniuhu ana me kuu ai ana, A ua nininiia'ku ko'u uwe ana e like me na wai.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
No ka mea, ua makau au i ka mea makau, a ua hiki mai ia maluna o'u, A o ka mea a'u i weliweli ai ua hele mai ia io'u nei.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Aole au i pomaikai, aole hoi i oluolu, Aole hoi i maha; aka, hiki mai ka popilikia.
