< Йов 3 >

1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Après cela, Job ouvrit la bouche et maudit le jour de sa naissance.
2 Иов, проговаряйки, рече:
Il prit la parole et dit:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Périsse le jour où je suis né, Et la nuit qui dit: Un enfant mâle est conçu!
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Ce jour! Qu’il se change en ténèbres, Que Dieu n’en ait point souci dans le ciel, Et que la lumière ne rayonne plus sur lui!
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Que l’obscurité et l’ombre de la mort s’en emparent, Que des nuées établissent leur demeure au-dessus de lui, Et que de noirs phénomènes l’épouvantent!
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Cette nuit! Que les ténèbres en fassent leur proie, Qu’elle disparaisse de l’année, Qu’elle ne soit plus comptée parmi les mois!
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Que cette nuit devienne stérile, Que l’allégresse en soit bannie!
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Qu’elle soit maudite par ceux qui maudissent les jours, Par ceux qui savent exciter le léviathan!
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Que les étoiles de son crépuscule s’obscurcissent, Qu’elle attende en vain la lumière, Et qu’elle ne voie point les paupières de l’aurore!
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Car elle n’a pas fermé le sein qui me conçut, Ni dérobé la souffrance à mes regards.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Pourquoi ne suis-je pas mort dans le ventre de ma mère? Pourquoi n’ai-je pas expiré au sortir de ses entrailles?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Pourquoi ai-je trouvé des genoux pour me recevoir, Et des mamelles pour m’allaiter?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Je serais couché maintenant, je serais tranquille, Je dormirais, je reposerais,
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
Avec les rois et les grands de la terre, Qui se bâtirent des mausolées,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Avec les princes qui avaient de l’or, Et qui remplirent d’argent leurs demeures.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Ou je n’existerais pas, je serais comme un avorton caché, Comme des enfants qui n’ont pas vu la lumière.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Là ne s’agitent plus les méchants, Et là se reposent ceux qui sont fatigués et sans force;
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Les captifs sont tous en paix, Ils n’entendent pas la voix de l’oppresseur;
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Le petit et le grand sont là, Et l’esclave n’est plus soumis à son maître.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Pourquoi donne-t-il la lumière à celui qui souffre, Et la vie à ceux qui ont l’amertume dans l’âme,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Qui espèrent en vain la mort, Et qui la convoitent plus qu’un trésor,
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Qui seraient transportés de joie Et saisis d’allégresse, s’ils trouvaient le tombeau?
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
A l’homme qui ne sait où aller, Et que Dieu cerne de toutes parts?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Mes soupirs sont ma nourriture, Et mes cris se répandent comme l’eau.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Ce que je crains, c’est ce qui m’arrive; Ce que je redoute, c’est ce qui m’atteint.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Je n’ai ni tranquillité, ni paix, ni repos, Et le trouble s’est emparé de moi.

< Йов 3 >