Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Alors Job ouvrit la bouche et maudit le jour de sa naissance.
2 Иов, проговаряйки, рече:
Job prit la parole et dit:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Périsse le jour où je suis né, et la nuit qui a dit: « Un homme est conçu! »
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Ce jour, qu’il se change en ténèbres, que Dieu d’en haut n’en ait pas souci, que la lumière ne brille pas sur lui!
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Que les ténèbres et l’ombre de la mort le revendiquent, qu’un nuage épais le couvre, que l’éclipse de sa lumière jette l’épouvante!
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Cette nuit, que les ténèbres en fassent leur proie, qu’elle ne compte pas dans les jours de l’année, qu’elle n’entre pas dans la supputation des mois!
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Que cette nuit soit un désert stérile, qu’on n’y entende pas de cri d’allégresse!
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Que ceux-là la maudissent, qui maudissent les jours, qui savent évoquer Léviathan!
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Que les étoiles de son crépuscule s’obscurcissent, qu’elle attende la lumière, sans qu’elle vienne, et qu’elle ne voie pas les paupières de l’aurore,
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
parce qu’elle ne m’a pas fermé les portes du sein, et n’a pas dérobé la souffrance à mes regards!
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Que ne suis-je mort dès le ventre de ma mère, au sortir de ses entrailles que n’ai-je expiré!
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Pourquoi ai-je trouvé deux genoux pour me recevoir, et pourquoi deux mamelles à sucer?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Maintenant je serais couché et en paix, je dormirais et je me reposerais
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
avec les rois et les grands de la terre, qui se sont bâti des mausolées;
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
avec les princes qui avaient de l’or, et remplissaient d’argent leur demeures.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Ou bien, comme l’avorton ignoré, je n’existerais pas, comme ces enfants qui n’ont pas vu la lumière.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Là les méchants n’exercent plus leurs violences, là se repose l’homme épuisé de forces;
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
les captifs y sont tous en paix, ils n’entendent plus la voix de l’exacteur.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Là se trouvent le petit et le grand, l’esclave affranchi de son maître.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Pourquoi donner la lumière aux malheureux, et la vie à ceux dont l’âme est remplie d’amertume,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
qui espèrent la mort, et la mort ne vient pas, qui la cherchent plus ardemment que les trésors,
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
qui sont heureux, qui tressaillent d’aise et se réjouissent quand ils ont trouvé le tombeau;
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
à l’homme dont la route est cachée et que Dieu enferme de toutes parts?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Mes soupirs sont comme mon pain et mes gémissements se répandent comme l’eau.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Ce que je crains, c’est ce qui m’arrive; ce que je redoute fond sur moi.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Plus de tranquillité, plus de paix, plus de repos, et le trouble m’a saisi.
