Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Senjälkeen Job avasi suunsa ja kirosi syntymäpäivänsä;
2 Иов, проговаряйки, рече:
Job lausui ja sanoi:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
"Kadotkoon se päivä, jona minä synnyin, ja se yö, joka sanoi: 'Poika on siinnyt'.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Se päivä muuttukoon pimeydeksi; älköön Jumala korkeudessa sitä kysykö, älköönkä valonsäde sille paistako.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Omistakoon sen pimeys ja pilkkopimeä, pilvi laskeutukoon sen päälle, peljästyttäkööt sitä päivänpimennykset.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Sen yön ryöstäköön pimeys; älköön se iloitko vuoden päivien parissa, älköön tulko kuukausien lukuun.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Katso, hedelmätön olkoon se yö, älköön siinä riemuhuuto raikuko.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Kirotkoot sen päivänmanaajat, ne, jotka saavat hereille Leviatanin.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Pimentykööt sen kointähdet, odottakoon se valoa, joka ei tule, älköön se aamuruskon silmäripsiä nähkö,
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
koska se ei sulkenut minulta kohdun ovia eikä kätkenyt vaivaa minun silmiltäni.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Miksi en kuollut heti äidin helmaan, miksi en menehtynyt kohdusta tullessani?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Miksi olivat minua vastaanottamassa polvet, minkätähden rinnat imeäkseni?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Sillä makaisinhan rauhassa silloin, nukkuisin ja saisin levätä
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
kuningasten ja maan neuvosmiesten kanssa, jotka ovat rakentaneet itselleen pyramiideja,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
päämiesten kanssa, joilla on ollut kultaa, jotka ovat täyttäneet talonsa hopealla;
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
tahi olisin olematon niinkuin maahan kätketty keskoinen, niinkuin sikiöt, jotka eivät ole päivänvaloa nähneet.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Siellä lakkaavat jumalattomat raivoamasta, siellä saavat uupuneet levätä;
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
kaikki vangit ovat rauhassa, eivät kuule käskijän ääntä.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Yhtäläiset ovat siellä pieni ja suuri, orja on vapaa herrastansa.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Miksi hän antaa vaivatulle valoa ja elämää murhemielisille,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
jotka odottavat kuolemaa, eikä se tule, jotka etsivät sitä enemmän kuin aarretta,
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
jotka iloitsisivat riemastuksiin asti, riemuitsisivat, jos löytäisivät haudan-
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
miehelle, jonka tie on ummessa, jonka Jumala on aitaukseen sulkenut?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Sillä huokaukseni on tullut minun leiväkseni, valitukseni valuu kuin vesi.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Sillä mitä minä kauhistuin, se minua kohtasi, ja mitä minä pelkäsin, se minulle tapahtui.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Ennenkuin tyynnyin, rauhan ja levon sain, tuli tuska jälleen."
