Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Le esia megbe la, Hiob ke nu eye wòƒo fi de eƒe dzigbe.
2 Иов, проговаряйки, рече:
Egblɔ be,
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
“Ŋkeke si dzi wodzim la netsrɔ̃, nenema ke nye zã si me wogblɔ be, ‘Wodzi viŋutsu na mí!’
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Ŋkeke ma nezu viviti, Mawu si le dziƒo la megatsɔ ɖeke le eme nɛ o, kekeli aɖeke megaklẽ ɖe edzi o.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Viviti kple blukɔ tsiɖitsiɖi negaxɔe, lilikpo netsyɔ edzi eye blukɔ nedo ɖe eƒe kekeli dzi.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Viviti tsiɖitsiɖi nexɔ zã ma eye womegaxlẽe ɖe ƒea ƒe ŋkekewo me alo woadee ɣleti aɖeke ƒe ŋkekewo me o.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Zã ma netsi ko eye dzidzɔɣli aɖeke megaɖi le eme o.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Ame siwo ƒoa fi dea ŋkekewo la, neƒo fi de ŋkeke ma, ame siwo le klalo be woade adã ta me na ʋɔ driba la.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Eƒe ŋukeɣletiviwo nedo viviti, kekeli si lalam wòle la megado nɛ o eye megakpɔ fɔŋli ƒe ɣetotoe gbãtɔwo o,
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
elabena metu vidzidɔ ƒe ʋɔtruwo ɖe nunye, be nye ŋkuwo makpɔ dzɔgbevɔ̃e o.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
“Nu ka ŋuti nyemeku le nye dzigbe eye maku hafi ado tso vidzidɔ me o?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Nu ka ta ata aɖewo le klalo be woakɔm ɖe akɔ eye no aɖewo li be mano?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Anye ne memlɔ anyi le ŋutifafa me, le alɔ̃ dɔm, le ɖiɖim ɖe eme.
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
Anye ne mele fiawo kple aɖaŋuɖola siwo le anyigba dzi la gbɔ, ame siwo tu xɔ gã siwo zu aƒedo azɔ la na wo ɖokuiwo.
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Anye ne mele dziɖula siwo si sika le eye woƒe aƒewo me yɔ fũu kple klosalo la gbɔ.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Alo nu ka ta womeɖim ɖe tome abe fu gege ene, abe vidzĩ si mekpɔ ɣe kpɔ o la ene o?
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Afi ma ame vɔ̃ɖiwo dzudzɔa nyanyra le eye afi ma ame siwo nu ti kɔ na la le gbɔgbɔm ɖe eme le.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Aʋaléleawo hã nɔa ablɔɖe me eye womegasea dɔdzikpɔlawo ƒe ɣli o.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Ame gblɔewo kple amegãwo siaa le afi ma eye kluvi kpɔa ablɔɖe tso eƒe aƒetɔ ƒe asi me.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
“Nu ka tae kekeli klẽna na ayaɖulawo eye wònaa agbe luʋɔ si le nu xam?
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Nu ka ta wòna agbe ame siwo le ku dim, evɔ mevana na wo o kple ame siwo le edim vevie wu kesinɔnu si woɣla
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
kple ame siwo kpɔa dzidzɔ, tsoa aseye ne woɖo yɔdo me?
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Nu ka ŋutie wòna agbe ame si ƒe mɔwo le ɣaɣla kple ame si ŋuti Mawu tɔ kpɔ ɖo?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Elabena hũɖeɖe xɔ ɖe nuɖuɖu teƒe eye nye ŋeŋe ƒona ɖi abe tsi ene.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Nu si mevɔ̃ na la va dzinye eye nu si dzi ŋɔ nam la dzɔ ɖe dzinye.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Nyemekpɔ ŋutifafa, tomefafa alo gbɔɖeme aɖeke o, negbe ʋunyaʋunya ko.”
