Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
After this Job opened his mouth, and cursed his day.
2 Иов, проговаряйки, рече:
And Job spoke, and said,
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Let the day perish when I was born, and the night in which it was said, There is a man child conceived.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Let that day be darkness; let not God regard it from above, neither let the light shine upon it.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Let darkness and the shadow of death stain it; let a cloud dwell upon it; let the blackness of the day terrify it.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
As for that night, let darkness seize upon it; let it not be joined to the days of the year, let it not come into the number of the months.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Lo, let that night be solitary, let no joyful voice come in it.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Let them curse it that curse the day, who are ready to raise up their mourning.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Let the stars of its twilight be dark; let it look for light, but have none; neither let it see the dawning of the day:
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Because it shut not up the doors of my mother’s womb, nor hid sorrow from my eyes.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Why died I not from the womb? why did I not give up the ghost when I came out of the womb?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Why did the knees receive me? or why the breasts that I should be nursed?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
For now should I have lain still and been quiet, I should have slept: then had I been at rest,
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
With kings and counsellors of the earth, who built desolate places for themselves;
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Or with princes that had gold, who filled their houses with silver:
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Or as an hidden untimely birth I had not been; as infants which never saw light.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
There the wicked cease from troubling; and there the weary are at rest.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
There the prisoners rest together; they hear not the voice of the oppressor.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
The small and great are there; and the servant is free from his master.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Why is light given to him that is in misery, and life to the bitter in soul;
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Who long for death, but it cometh not; and dig for it more than for hid treasures;
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Who rejoice exceedingly, and are glad, when they can find the grave?
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Why is light given to a man whose way is hid, and whom God hath hedged in?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
For my sighing cometh before I eat, and my roarings are poured out like the waters.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
For the thing which I greatly feared hath come upon me, and that which I feared hath come to me.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
I was not in safety, neither had I rest, neither was I quiet; yet trouble came.
