Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
After this, opened Job his mouth, and cursed his day.
2 Иов, проговаряйки, рече:
So then Job began, and said:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Perish, the day wherein I was born, and the night it was said, Lo! a manchild!
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
That day, be it darkness, —Let not God enquire after it from above, May there shine upon it no clear beam:
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Let darkness and death-shade buy it back, May there settle down upon it a cloud, Let a day’s dark eclipse cause it terror:
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
That night, darkness take it, —May it not rejoice among the days of the year, Into the number of months, let it not enter.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Lo! that night, be it barren, Let no joyous shouting enter therein:
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Let day-cursers denounce it, Those skilled in rousing the dragon of the sky:
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Darkened be the stars of its twilight, —Let it wait for light, and there be none, neither let it see the eyelashes of the dawn:
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Because it closed not the doors of the womb wherein I was, and so hid trouble from mine eyes.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Wherefore, in the womb, did I not die? From the womb, come forth and cease to breathe?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
For what reason, were there prepared for me—knees? and why—breasts, that I might suck?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Surely, at once, had I lain down, and been quiet, I had fallen asleep, then, had I been at rest:
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
With kings, and counselors of the earth, who had built them pyramids:
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Or with rulers possessing, gold, —Who had filled their houses with silver:
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Or that, like an untimely birth hidden away, I had not come into being, like infants that never saw light:
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
There, the lawless, cease from raging, and there the toil-worn are at rest:
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
At once are prisoners at peace, they hear not the voice of a driver:
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Small and great, there, they are, and, the slave, is free from his master.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Wherefore give, to the wretched, light? Or, life, to the embittered in soul?—
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Who long for death, and it is not, And have digged for it, beyond hid treasures:
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Who rejoice unto exultation, Are glad, when they can find the grave:
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
To a man, whose way is concealed, And GOD hath straitly enclosed him?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
For, in the face of my food, my sighing, cometh in, and, poured out like the water, are my groans:
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
For, a dread, I dreaded, and it hath come upon me, and, that from which I shrank, hath overtaken me.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
I was not careless, nor was I secure, nor had I settled down, —when there came—consternation!
