Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
After this Job has opened his mouth, and reviles his day.
2 Иов, проговаряйки, рече:
And Job answers and says:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
“Let the day perish in which I am born, And the night that has said: A man-child has been conceived.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
That day—let it be darkness, Do not let God require it from above, Nor let light shine on it.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Let darkness and death-shade redeem it, Let a cloud dwell on it, Let them terrify it as the most bitter of days.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
That night—let thick darkness take it, Let it not be united to days of the year, Let it not come into the number of months.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Behold! That night—let it be barren, Let no singing come into it.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Let the cursers of day mark it, Who are ready to wake up Leviathan.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Let the stars of its twilight be dark, Let it wait for light, and there is none, And let it not look on the eyelids of the dawn.
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Because it has not shut the doors Of the womb that was mine! And hide misery from my eyes.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Why do I not die from the womb? I have come forth from the belly and gasp!
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Why have knees been before me? And what [are] breasts, that I suck?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
For now, I have lain down, and am quiet, I have slept—then there is rest to me,
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
With kings and counselors of earth, These building ruins for themselves.
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Or with princes—they have gold, They are filling their houses [with] silver.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
(Or I am not as a hidden abortion, As infants—they have not seen light.)
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
There the wicked have ceased troubling, And there the wearied rest in power.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Together prisoners have been at ease, They have not heard the voice of an exactor,
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Small and great [are] the same there. And a servant [is] free from his lord.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Why does He give light to the miserable, and life to the bitter soul?
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Who are waiting for death, and it is not, And they seek it above hid treasures.
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Who are glad—to joy, They rejoice when they find a grave.
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
To a man whose way has been hidden, And whom God shuts up?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
For before my food, my sighing comes, And my roarings [are] poured out as waters.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
For I feared a fear and it meets me, And what I was afraid of comes to me.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
I was not safe—nor was I quiet—Nor was I at rest—and trouble comes!”
