Йов 3

1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

After this Job opened his mouth, and cursed his day,

2 Иов, проговаряйки, рече:

saying,

3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

Let the day perish in which I was born, and that night in which they said, Behold a boy!

4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

Let that night be darkness, and let not the Lord regard it from above, neither let light come upon it.

5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

But let darkness and the shadow of death seize it; let blackness come upon it;

6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

let that day and night be cursed, let darkness carry them away; let it not come into the days of the year, neither let it be numbered with the days of the months.

7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

But let that night be pain, and let not mirth come upon it, nor joy.

8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

But let him that curses that day curse it, [even] he that is ready to attack the great whale.

9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

Let the stars of that night be darkened; let it remain [dark], and not come into light; and let it not see the morning star arise:

10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

because it shut not up the gates of my mother's womb, for [so] it would have removed sorrow from my eyes.

11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

For why died I not in the belly? and [why] did I not come forth from the womb and die immediately?

12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

and why did the knees support me? and why did I suck the breasts?

13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

Now I should have lain down and been quiet, I should have slept and been at rest,

14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

with kings [and] councillors of the earth, who gloried in [their] swords;

15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

or with rulers, whose gold was abundant, who filled their houses with silver:

16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

or [I should have been] as an untimely birth proceeding from his mother's womb, or as infants who never saw light.

17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

There the ungodly have burnt out the fury of rage; there the wearied in body rest.

18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

And the men of old time have together ceased to hear the exactor's voice.

19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

The small and great are there, and the servant that feared his lord.

20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

For why is light given to those who are in bitterness, and life to those souls which are in griefs?

21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,

who desire death, and obtain it not, digging [for it] as [for] treasures;

22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

and would be very joyful if they should gain it?

23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

Death [is] rest to [such] a man, for God has hedged him in.

24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

For my groaning comes before my food, and I weep being beset with terror.

25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

For the terror of which I meditated has come upon me, and that which I had feared has befallen me.

26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

I was not at peace, nor quiet, nor had I rest; yet wrath came upon me.