Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
After this, Job opened his mouth and cursed his day.
2 Иов, проговаряйки, рече:
And Job answered and said,
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Let the day perish in which I was born, and the night that said, There is a man child conceived.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
That day — let it be darkness, let not God care for it from above, neither let light shine upon it:
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Let darkness and the shadow of death claim it; let clouds dwell upon it; let darkeners of the day terrify it.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
That night — let gloom seize upon it; let it not rejoice among the days of the year; let it not come into the number of the months.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Behold, let that night be barren; let no joyful sound come therein;
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Let them curse it that curse the day, who are ready to rouse Leviathan;
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Let the stars of its twilight be dark; let it wait for light, and have none, neither let it see the eyelids of the dawn:
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Because it shut not up the doors of the womb that bore me, and hid not trouble from mine eyes.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Wherefore did I not die from the womb, — come forth from the belly and expire?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Why did the knees meet me? and wherefore the breasts, that I should suck?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
For now should I have lain down and been quiet; I should have slept: then had I been at rest,
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
With kings and counsellors of the earth, who build desolate places for themselves,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Or with princes who had gold, who filled their houses with silver;
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Or as a hidden untimely birth I had not been; as infants that have not seen the light.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
There the wicked cease from troubling; and there the wearied are at rest.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
The prisoners together are at ease; they hear not the voice of the taskmaster.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
The small and great are there, and the bondman freed from his master.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Wherefore is light given to him that is in trouble, and life to those bitter of soul,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Who long for death, and it [cometh] not, and dig for it more than for hidden treasures;
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Who rejoice even exultingly and are glad when they find the grave? —
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
To the man whose way is hidden, and whom God hath hedged in?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
For my sighing cometh before my bread, and my groanings are poured out like the waters.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
For I feared a fear, and it hath come upon me, and that which I dreaded hath come to me.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
I was not in safety, neither had I quietness, neither was I at rest, and trouble came.
