Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
After this, Job opened his mouth and cursed his day,
2 Иов, проговаряйки, рече:
and this is what he said:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
May the day perish on which I was born, and the night, in which it was said, “A man has been conceived.”
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
May that day be turned into darkness, may God not seek it from above, and may light not illuminate it.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Let darkness and the shadow of death obscure it, let a fog overtake it, and let it be enveloped in bitterness.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Let a whirlwind of darkness take hold of that night, let it not be counted in the days of the year, nor numbered in the months.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
May that night be alone and unworthy of praise.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
May they curse it, who curse the day, who are prepared to awaken a leviathan.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Let the stars be concealed with its darkness. Let it expect light, and not see it, nor the rising of the dawn in the East.
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
For it did not close the doors of the womb that bore me, nor take away evils from my eyes.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Why did I not die in the womb? Having left the womb, why did I not immediately perish?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Why was I received upon the knees? Why was I suckled at the breasts?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
For by now, I should have been sleeping silently, and taking rest in my sleep
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
with the kings and consuls of the earth, who build themselves solitudes,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
either with princes, who possess gold and fill their houses with silver,
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
or, like a hidden miscarriage, I should not have continued, just like those who, being conceived, have not seen the light.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
There the impious cease from rebellion, and there the wearied in strength take rest.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
And at such times, having been bound together without difficulty, they have not heard the voice of the bailiff.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
The small and great are there, and the servant is free from his master.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Why is light given to the miserable, and life to those who are in bitterness of soul,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
who expect death, and it does not arrive, like those who dig for treasure
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
and who rejoice greatly when they have found the grave,
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
to a man whose way is hidden and whom God has surrounded with darkness?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Before I eat, I sigh; and like overflowing waters, so is my howl,
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
for the terror that I feared has happened to me, and so has the dread befallen me.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Have I not remained hidden? Have I not kept silence? Have I not remained calm? Yet indignation has overcome me.
