Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
After this, Job opened his mouth and cursed the day of his birth.
2 Иов, проговаряйки, рече:
And this is what he said:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
“May the day of my birth perish, and the night it was said, ‘A boy is conceived.’
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
If only that day had turned to darkness! May God above disregard it; may no light shine upon it.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
May darkness and gloom reclaim it, and a cloud settle over it; may the blackness of the day overwhelm it.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
If only darkness had taken that night away! May it not appear among the days of the year; may it never be entered in any of the months.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Behold, may that night be barren; may no joyful voice come into it.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
May it be cursed by those who curse the day — those prepared to rouse Leviathan.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
May its morning stars grow dark; may it wait in vain for daylight; may it not see the breaking of dawn.
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
For that night did not shut the doors of the womb to hide the sorrow from my eyes.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Why did I not perish at birth; why did I not die as I came from the womb?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Why were there knees to receive me, and breasts that I should be nursed?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
For now I would be lying down in peace; I would be asleep and at rest
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
with kings and counselors of the earth, who built for themselves cities now in ruins,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
or with princes who had gold, who filled their houses with silver.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Or why was I not hidden like a stillborn child, like an infant who never sees daylight?
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
There the wicked cease from raging, and there the weary find rest.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
The captives enjoy their ease; they do not hear the voice of the oppressor.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Both small and great are there, and the slave is freed from his master.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Why is light given to the miserable, and life to the bitter of soul,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
who long for death that does not come, and search for it like hidden treasure,
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
who rejoice and greatly exult when they can find the grave?
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Why is life given to a man whose way is hidden, whom God has hedged in?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
I sigh when food is put before me, and my groans pour out like water.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
For the thing I feared has overtaken me, and what I dreaded has befallen me.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
I am not at ease or quiet; I have no rest, for trouble has come.”
