Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
After this Job opened his mouth, and cursed his day.
2 Иов, проговаряйки, рече:
And Job answered and said,
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Let the day perish in which I was born, and the night which said, There is a man-child conceived.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Let that day be darkness. Let not God from above seek for it, nor let the light shine upon it.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Let darkness and the shadow of death claim it for their own. Let a cloud dwell upon it. Let blackness come upon it.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
As for that night, let thick darkness seize upon it. Let it not rejoice among the days of the year. Let it not come into the number of the months.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Lo, let that night be barren. Let no joyful voice come in it.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Let them curse it who curse the day, who are ready to rouse up leviathan.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Let the stars of the twilight of it be dark. Let it look for light, but have none, nor let it behold the eyelids of the morning.
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Because it did not shut up the doors of my mother's womb, nor hide trouble from my eyes.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Why did I not die from the womb? Why did I not give up the spirit when my mother bore me?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Why did the knees receive me? Or why the breast, that I should suck?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
For now I should have lain down and been quiet. I should have slept. Then I would have been at rest
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
with kings and counselors of the earth, who built waste places for themselves,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
or with rulers who had gold, who filled their houses with silver.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Or I should have been as a hidden untimely birth, as infants that never saw light.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
There the wicked cease from troubling, and there the weary are at rest.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
There the prisoners are at ease together. They do not hear the voice of the taskmaster.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
The small and the great are there. And the servant is free from his master.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Why is light given to him who is in misery, and life to the bitter in soul,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
who long for death, but it comes not, and dig for it more than for hid treasures,
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
who rejoice exceedingly, and are glad when they can find the grave?
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Why is light given to a man whose way is hid, and whom God has hedged in?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
For my sighing comes before I eat, and my groanings are poured out like water.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
For the thing which I fear comes upon me, and that which I am afraid of comes to me.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
I am not at ease, nor am I quiet, neither have I rest, but trouble comes.
