Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Derefter oplod Job sin Mund og forbandede sin Dag,
2 Иов, проговаряйки, рече:
og Job tog til Orde og sagde:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Bort med den Dag, jeg fødtes, den Nat, der sagde: "Se, en Dreng!"
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Denne Dag vorde Mørke, Gud deroppe spørge ej om den, over den stråle ej Lyset frem!
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Mulm og Mørke løse den ind, Tåge lægge sig over den, Formørkelser skræmme den!
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Mørket tage den Nat, den høre ej hjemme blandt Årets Dage, den komme ikke i Måneders Tal!
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Ja, denne Nat vorde gold, der lyde ej Jubel i den!
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
De, der besværger Dage, forbande den, de, der har lært at hidse Livjatan";
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
dens Morgenstjerner formørkes, den bie forgæves på Lys, den skue ej Morgenrødens Øjenlåg,
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
fordi den ej lukked mig Moderlivets Døre og skjulte Kvide for mit Blik!
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Hvi døde jeg ikke i Moders Liv eller udånded straks fra Moders Skød?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Hvorfor var der Knæ til at tage imod mig, hvorfor var der Bryster at die?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Så havde jeg nu ligget og hvilet, så havde jeg slumret i Fred
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
blandt Konger og Jordens Styrere, der bygged sig Gravpaladser,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
blandt Fyrster, rige på Guld, som fyldte deres Huse med Sølv.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Eller var jeg dog som et nedgravet Foster. som Børn, der ikke fik Lyset at se!
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Der larmer de gudløse ikke mer, der hviler de trætte ud,
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
alle de fangne har Ro, de hører ej Fogedens Røst;
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
små og store er lige der og Trællen fri for sin Herre.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Hvi giver Gud de lidende Lys, de bittert sørgende Liv,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
dem, som bier forgæves på Døden, graver derefter som efter Skatte,
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
som glæder sig til en Stenhøj, jubler, når de finder deres Grav
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
en Mand, hvis Vej er skjult, hvem Gud har stænget inde?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Thi Suk er blevet mit daglige Brød, mine Ve råb strømmer som Vand.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Thi hvad jeg gruer for, rammer mig, hvad jeg bæver for, kommer over mig.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Knap har jeg Fred, og knap har jeg Ro, knap har jeg Hvile, så kommer Uro!
