Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Hathnukkhu, Job ni a pahni dawk hoi a khenae hnin hah thoe a bo.
2 Иов, проговаряйки, рече:
Job ni ati e teh,
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
ka khenae hnin hah kahmat pawiteh, capa a vawn ati e tangmin hai kahmat pawiteh,
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Hatnae hnin hah hmonae lah awm pawiteh, Cathut ni lathueng lahoi khen hanh naseh. Hoehpawiteh, angnae ang hanh naseh.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Hmonae hoi duenae tâhlip ni ramuk naseh, tâmai ni ramuk e, kanîthun e hmonae ni pakhi naseh.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Hatnae tangmin hah hmonae ni kuen naseh, hatnae kum dawk e hninnaw dawkvah lunghawi van hanh naseh. Thapa touknae dawk hai bawk hanh naseh.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Oe, hatnae tangmin hah kingkadi e tangmin lah awm pawiteh, lunghawinae kamthang pai hanh naseh.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Tuitam thaw sak hane coungkacoe kaawmnaw ni, hatnae hnin hah, thoekâbonaw ni thoebo awh naseh.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Hatnae tangmin amom lae âsi hah mawm naseh, angnae hah tawng awh naseh. Hateiteh, hmawt awh hanh naseh. Kanî a tâco e hai, hmawt hanh naseh.
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Bangkongtetpawiteh, anu e thun hah khan hoeh eiteh, ka mithmu vah, ka lungmathoenae hah kâhrawk hoeh.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Bangkongmaw ka tâco tahma vah, ka due hoeh va. Bangkongmaw von dawk hoi ka tâco nah, kahmakata hoeh va.
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Bangkongmaw phai dawk tawm e lah ka o, bangkongmaw ka nei hane sanutui na pânei.
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Bangkongtetpawiteh, ka i vaiteh, karoumcalah ka o han ei, mat ka i vaiteh, ka kâhat hane boum.
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
Talai siangpahrang hoi khokhangkungnaw, ka rawk e bout ka kangdout sakkungnaw hoi vah,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
hoehpawiteh, sui ka tawn e tami ka lentoe e, a im dawk ngun hoi kakawi sak naw hoi vah,
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
hoehpawiteh, thakoup hoehnahlan ka khe e camo, angnae kahmawt boihoeh e, camo patetlah, kapawk e lah ka o hoeh va.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Hawvah tamikathoutnaw ni, runae a sak e hah a kâhat awh teh, hawvah thakatawnnaw hah a kâhat awh.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Hawvah thongkabawt e cungtalah a kâhat awh teh, repcoungroe pawlawk hai thai hoeh toe.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Hawvah tami kathoung kalen naw cungtalah ao awh teh, a sannaw hah a bawi koehoi a hlout.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Bangkongmaw runae ka khang e koevah, angnae poe e lah ao teh, bangdawkmaw a lung ka mathout e koe hringnae hah poe e lah ao.
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Due han a ngai poung, hateiteh, tho hoeh. Pakawp e râw hlak vah, hoe ka pataw e ka tawng e,
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
phuen a hmu awh navah, dei thai hoeh e a lung kahawi katang e koevah,
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
bangdawkmaw a lamthung hro lah kaawm e koevah, angnae hah poe e lah ao. Cathut ni rapan hoi kalupsin e koevah,
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Bangkongtetpawiteh, rawca yueng lah ka cingou teh ka khuikanae mitphi hai tui ka lawng e palang patetlah doeh ao.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Bangkongtetpawiteh, ka takipoung e hah, ka tak dawk a pha teh, ka ngaihri poung e ni na thosin.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Ka phunep hoeh dawk duem kaawm thai hoeh. Kâhat panuek hoeh, bangkongtetpawiteh, rucatnae ni a pha telah ati.
