Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Te phoeiah Job a ka te a ang tih a khohnin te a tap.
2 Иов, проговаряйки, рече:
Te vaengah Job loh a doo tih,
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Amah kah thang nah khohnin neh, “Tongpa a yom,” a ti hlaem khaw paltham mai saeh.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Te khohnin te a hmuep la om palueng vetih, Pathen loh a so la toem pawt mako. Te dongah vangnah loh te soah sae boel saeh.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Te te hmaisuep neh dueknah hlipkhup loh suk saeh. A soah khomai yaal saeh lamtah, hlamhop hnin bangla let saeh.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Tekah hlaem te a hmuep loh lo saeh lamtah kum khat kah khohnin dongah a kohoe boel saeh, hla taenah dongah khaw kun boel saeh.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Tekah hlaem te pumhong la om saeh lamtah a khuiah omngaih laa cuen boel saeh ne.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Khohnin thae aka phoei thil tih, a coekcoe la Leviathan aka haeng loh, te te tap saeh.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Hlaemhmah aisi khaw hmuep saeh lamtah, khosae te lamtawn cakhaw sae boel saeh, mincang khosaeng te hmu boel saeh.
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Ka bungko thohkhaih te a khaih mai vetih thakthaenah he ka mik lamloh a thuh mai kolla.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Balae tih bung khuiah ka duek pawh. Bungko lamloh ka thoeng tih ka pal hae.
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Balae tih khuklu loh kai n'doe, balae tih rhangsuk loh n'khut.
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Ka yalh to palueng koinih la ka ip mong vetih ka duem lah ni.
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
Manghai rhoek neh a imrhong aka thoh diklai olrhoep rhoek taengla,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Amih taengkah sui mangpa rhoek neh a im ah tangka aka hawn rhoek taengah.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Rhumpu bangla n'thuh kanoek vetih vangnah aka hmuh noek pawh camoe rhoek bangla ka om pawt mako.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Teah te halang rhoek loh khoponah a toeng uh tih thadueng aka bawt khaw pahoi duem.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Thongtla rhoek te rhenten rhalthal uh tih, tueihno ol ya uh pawh.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Tanoe neh kangham khaw amah la om pahoi tih sal khaw a boei taeng lamloh sayalh coeng.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Balae tih thakthaekung taengah vangnah, hinglu khahing taengah hingnah a paek?
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Dueknah hamla aka rhingda long khaw dang hae pawt tih kawn lakah te te a too.
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Phuel a hmuh uh vaengah omngaihnah neh a ngaingaih la a kohoe uh.
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
A longpuei te hlang ham tah a thuh dae a taengah Pathen loh a mak pah.
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Ka buh hmai ah ka hueinah ha pawk tih ka kawknah he tui bangla pha.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Birhihnah neh ka birhih akhaw kamah m'vuei tih ka rhih nawn te khaw kamah taengah thoeng.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Ka dingsuek pawt tih ka mong pawh, ka duem pawt vaengah khoponah ha thoeng,” a ti.
