< Йов 29 >

1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
और अय्यूब फिर अपनी मिसाल लाकर कहने लगा,
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
“काश कि मैं ऐसा होता जैसे गुज़रे महीनों में, या'नी जैसा उन दिनों में जब ख़ुदा मेरी हिफ़ाज़त करता था।
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
जब उसका चराग़ मेरे सिर पर रोशन रहता था, और मैं अँधेरे में उसके नूर के ज़रिए' से चलता था।
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
जैसा में अपनी बरोमन्दी के दिनों में था, जब ख़ुदा की ख़ुशनूदी मेरे ख़ेमे पर थी।
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
जब क़ादिर — ए — मुतलक़ भी मेरे साथ था, और मेरे बच्चे मेरे साथ थे।
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
जब मेरे क़दम मख्खन से धुलते थे, और चट्टान मेरे लिए तेल की नदियाँ बहाती थी।
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
जब मैं शहर के फाटक पर जाता और अपने लिए चौक में बैठक तैयार करता था;
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
तो जवान मुझे देखते और छिप जाते, और उम्र रसीदा उठ खड़े होते थे।
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
हाकिम बोलना बंद कर देते, और अपने हाथ अपने मुँह पर रख लेते थे।
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
रईसों की आवाज़ थम जाती, और उनकी ज़बान तालू से चिपक जाती थी।
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
क्यूँकि कान जब मेरी सुन लेता तो मुझे मुबारक कहता था, और आँख जब मुझे देख लेती तो मेरी गावाही देती थी;
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
क्यूँकि मैं ग़रीब को जब वह फ़रियाद करता छुड़ाता था और यतीमों को भी जिसका कोई मददगार न था।
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
हलाक होनेवाला मुझे दुआ देता था, और मैं बेवा के दिल को ऐसा ख़ुश करता था कि वह गाने लगती थी।
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
मैंने सदाक़त को पहना और उससे मुलब्बस हुआ: मेरा इन्साफ़ गोया जुब्बा और 'अमामा था।
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
मैं अंधों के लिए आँखें था, और लंगड़ों के लिए पाँव।
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
मैं मोहताज का बाप था, और मैं अजनबी के मु'आमिले की भी तहक़ीक़ करता था।
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
मैं नारास्त के जबड़ों को तोड़ डालता, और उसके दाँतों से शिकार छुड़ालेता था।
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
तब मैं कहता था, कि मैं अपने आशियाने में हूँगा और मैं अपने दिनों को रेत की तरह बे शुमार करूँगा,
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
मेरी जड़ें पानी तक फैल गई हैं, और रात भर ओस मेरी शाखों पर रहती है;
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
मेरी शौकत मुझ में ताज़ा है, और मेरी कमान मेरे हाथ में नई की जाती है।
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
'लोग मेरी तरफ़ कान लगाते और मुन्तज़िर रहते, और मेरी मशवरत के लिए ख़ामोश हो जाते थे।
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
मेरी बातों के बा'द, वह फिर न बोलते थे; और मेरी तक़रीर उन पर टपकती थी
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
वह मेरा ऐसा इन्तिज़ार करते थे जैसा बारिश का; और अपना मुँह ऐसा फैलाते थे जैसे पिछले मेंह के लिए।
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
जब वह मायूस होते थे तो मैं उन पर मुस्कराता था, और मेरे चेहरे की रोनक की उन्होंने कभी न बिगाड़ा।
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
मैं उनकी राह को चुनता, और सरदार की तरह बैठता, और ऐसे रहता था जैसे फ़ौज में बादशाह, और जैसे वह जो ग़मज़दों को तसल्ली देता है।

< Йов 29 >