< Йов 29 >

1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
І Йов далі вів мову свою та й сказав:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
„О, коли б я був той, як за місяців давніх, як за днів тих, коли борони́в мене Бог,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
коли над головою моєю світився світильник Його, і при світлі його я ходив в темноті́,
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
як був я за днів тих своєї погожої о́сени, коли Божа милість була над наме́том моїм,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
коли Всемогу́тній зо мною ще був, а навко́ло мене — мої діти,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
коли мої кро́ки купалися в маслі, а скеля оли́вні струмки́ біля мене лила́!
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Коли я вихо́див до брами при місті, і ставив на площі сиді́ння своє,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
як тільки вбачали мене юнаки́ — то ховались, а ста́рші встава́ли й стояли,
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
зве́рхники стримували свою мову та клали долоню на уста свої, —
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
ховався тоді голос володарів, а їхній язик приліпа́в їм був до піднебі́ння,
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Бо яке ухо чуло про мене, то звало блаже́нним мене, і яке око бачило, то свідкувало за мене, —
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
бо я рятував бідаря́, що про поміч кричав, і сироту́ та безпо́мічного.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Благослове́ння гинучого на ме́не прихо́дило, а серце вдовиці чинив я співа́ючим!
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Зодягавсь я у праведність, і вона зодягала мене, немов плащ та заві́й було право моє.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Очима я був для сліпого, а кривому — ногами я був.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Бідаря́м я був батьком, супере́чку ж, якої не знав, я досліджував.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Й я торо́щив злочинцеві ще́лепи, і виривав із зубів його схо́плене.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
І я говорив: Умру я в своєму гнізді́, і свої дні я помно́жу, немов той пісок:
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
для води був відкритий мій корень, а роса зоставалась на вітці моїй.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Моя слава була при мені все нова́, і в руці моїй лук мій відно́влював силу.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Мене слу́халися й дожида́ли, і мовчали на раду мою.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
По слові моїм уже не говорили, і падала мова моя на них кра́плями.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
І чекали мене, як дощу, і уста свої відкривали, немов на весінній той дощик.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Коли я, бувало, сміявся до них, то не вірили, та світла обличчя мого не гаси́ли.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Вибирав я дорогу для них і сидів на чолі́, і пробува́в, немов цар той у ві́йську, коли тішить засму́чених він!

< Йов 29 >