Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Hiob toaa so sɛ,
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
“Mafe abosome a atwam no, nna a Onyankopɔn hwɛɛ me soɔ no,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
ɛberɛ a ne kanea hyerɛn mʼatifi na mede ne kanea menantee esum mu no!
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Ao, ɛnna a mesii soɔ no, ɛberɛ a Onyankopɔn adamfofa a emu yɛ den hyiraa me fie,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
ɛberɛ a na Otumfoɔ da so ka me ho na me mma atwa me ho ahyia,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
ɛberɛ a na nufosuo mu sradeɛ afɔ mʼakwan na abotan hwiee ngo sɛ nsuo maa me.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
“Ɛberɛ a na mekɔ kuropɔn ɛpono ano mekɔtena mʼadwa so wɔ ɔmanfoɔ adwaberem,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
mmeranteɛ hunu me a, wɔgyina nkyɛn na mpanimfoɔ sɔre gyina hɔ;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
atitire gyae kasa na wɔde wɔn nsa kata wɔn ano;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
mmapɔmma tɛm dinn, na wɔn tɛkrɛma ka wɔn dodom.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Wɔn a wɔte me nka nyinaa ka me ho asɛmpa, na wɔn a wɔhunu me nyinaa kamfo me,
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
ɛfiri sɛ, meboaa ahiafoɔ a wɔsu pɛɛ mmoa, ne nwisiaa a wɔnni aboafoɔ.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Onipa a na ɔrewuo no hyiraa me; na memaa akunafoɔ ani gyee wɔn akoma mu.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Mede tenenee firaa sɛ mʼaduradeɛ; atɛntenenee yɛɛ me nkatasoɔ ne mʼabotire.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Meyɛɛ aniwa maa anifirafoɔ, ne ɛnan maa abubuafoɔ.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Meyɛɛ ahiafoɔ agya; na mekaa ahɔhoɔ asɛm maa wɔn.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Mebubuu amumuyɛfoɔ se na mehwim wɔn a wɔdi wɔn nya no firii wɔn anom.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
“Medwenee sɛ, ‘Mɛwu wɔ mʼankasa me fie mu, na me nna adɔɔso sɛ anwea.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Me nhini bɛduru nsuo ano, na obosuo agugu me mman so anadwo mu nyinaa.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Mʼanimuonyam bɛkɔ so ayɛ frɔmm wɔ me so, na mʼahoɔden ayɛ foforɔ.’
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
“Nnipa hwehwɛɛ sɛ wɔtie me, wɔyɛɛ dinn, twɛnee mʼafotuo.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Sɛ mekasa wie a wɔnnkasa bio, ɛfiri sɛ me nsɛm tɔɔ wɔn asom yie.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Wɔtwɛnee me sɛdeɛ wɔtwɛne osutɔ, na wɔmenee me nsɛm sɛ osutɔ berɛ nsuo.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Wɔn abasa mu buiɛ no, mesere kyerɛɛ wɔn; mʼanimteɛ som bo ma wɔn.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Mebɔɔ ɛkwan maa wɔn na metenaa ase sɛ wɔn ɔhene; metenaa ase sɛ ɔhene a ɔwɔ nʼakodɔm mu; meyɛɛ sɛ obi a ɔkyekyere agyaadwotwafoɔ werɛ.
