Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Ayubu akaendelea na kusema,
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Ee, ningekuwa kama nilivyokuwa miezi iliyopita wakati Mungu aliponiagalia,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
taa yake ilipowaka kichwani pangu, na pale nilipotembea gizani kwa nuru yake.
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Ee, kwamba ningekuwa kama nilivyokuwa katika siku za ujana wangu uhusiano wangu na Mungu ulivyokuwa mzuri,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
wakati Mwenyezi alipokuwa pamoja nami, na wanangu walipokuwa karibu nami,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
wakati maisha yangu yalipokuwa yamejawa na utele, na mwamba uliponichuruzishia chemichemi za mafuta.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Nilipokwenda langoni mwa mji, nilipokaa katika eneo la mji,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
vijana waliniona na walikaa mbali kwa kuniheshimu, na wazee waliinuka na kusimama kwa ajili yangu.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Wana wa mfalme waliacha kuongea nilipofika; wangeweka mkono wao katika vinywa vyao.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
Sauti za waheshimiwa zililazimishwa, na ndimi zao hazikuweza kuongea vinywani mwao.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Kwani baada ya kunisikia, wangenibariki; waliponiona, wangeniona na kuniheshimu
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
kwa maana nilikuwa nikiwasaidia masikini waliokuwa wakiteseka, na yatima, asiye na msaada.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Baraka zao waliokuwa karibu kuangamia zilinipata; niliufanya moyo wa mjane kuimba kwa furaha.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Nilijivika utakatifu, nao ulinifunika; haki yangu ilikuwa kama kanzu na kilemba.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Niliwasaidia vipofu; niliwasaidia walemavu.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Niliwasaidia wahitaji; niliwasaidia hata wasionijua.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Nilimnyamazisha mwovu; nilimpokonya manusura kutoka katika meno yake.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Kisha nilisema nitakufa mahali salama; nitazizidisha siku zangu kama mchanga.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Mizizi yangu imeenea majini, na umande kukaa usiku wote katika matawi yangu.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Heshima yangu ni mpya daima, na nguvu za upinde wangu zipo katika mkono wangu kila wakati.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Watu walinisikiliza; walinisubiri; walisikiliza ushauri wangu.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Nilipo maliza kuongea hawakunena tena, maneno yangu yaliwatia nguvu kama mvua.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Waliningoja kama kungoja mvua; waliyathamini maneno yangu, kama walivyotamani mvua iliyokawia.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Niliwafurahia bila wao kutarajia; hawakukataa uzuri wa uso wangu.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Nilikuwa kama mfalme wao na kuwachagulia cha kufanya; nilikuwa kama mfalme katika jeshi lake, kama awafarijiye waombolezaji mazishini.
