Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Ayubu akaendelea na hoja yake, akasema:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
“Tazama jinsi ninavyoitamani miezi iliyopita, zile siku ambazo Mungu alikuwa akinilinda,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
wakati taa yake iliniangazia kichwani changu, na kwa mwanga wake Mungu nikapita katikati ya giza!
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Natamani siku zile nilizokuwa katika ustawi wangu, wakati urafiki wa Mungu wa ndani ulipoibariki nyumba yangu,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
wakati Mwenyezi alikuwa pamoja nami, nao watoto wangu walikuwa wamenizunguka,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
wakati njia yangu ilikuwa imenyweshewa siagi, nao mwamba ukanimiminia vijito vya mafuta ya zeituni.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
“Wakati nilipokwenda kwenye lango la mji na kuketi katika kiwanja,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
vijana waliniona wakakaa kando, nao wazee walioketi wakasimama;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
wakuu wakaacha kuzungumza na kuziba vinywa vyao kwa mikono yao;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
wenye vyeo wakanyamazishwa, nazo ndimi zao zikagandamana na makaakaa ya vinywa vyao.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Yeyote aliyenisikia alinena mema juu yangu, nao walioniona walinisifu,
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
kwa sababu nilimwokoa maskini aliyeomba msaada, naye yatima aliyekuwa hana wa kumsaidia.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Mtu aliyekuwa karibu kufa alinibariki, nami niliufanya moyo wa mjane kuimba.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Niliivaa haki kama vazi langu; uadilifu ulikuwa joho langu na kilemba changu.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Nilikuwa macho ya kipofu na miguu kwa kiwete.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Nilikuwa baba kwa mhitaji; nilimtetea mgeni.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Niliyavunja meno makali ya waovu, na kuwapokonya wahanga kwenye meno yao.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
“Nikafikiri, ‘Nitafia katika nyumba yangu mwenyewe, nazo siku zangu zitakuwa nyingi kama chembechembe za mchanga.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Mizizi yangu itafika mpaka kwenye maji, nao umande utakaa juu ya matawi yangu usiku kucha.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Utukufu wangu utabakia kuwa mpya ndani yangu, upinde wangu daima utaendelea kuwa mpya mkononi mwangu.’
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
“Watu walinisikiliza kwa tumaini, wakingojea ushauri wangu kwa utulivu.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Baada ya mimi kuzungumza, hawakusema zaidi; maneno yangu yaliingia masikioni mwao kwa makini.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Waliningojea kama manyunyu ya mvua na kuyapokea maneno yangu kama ardhi inyonyavyo mvua ya vuli.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Walipokata tamaa niliwaonyesha uso wa furaha; nuru ya uso wangu ilikuwa ya thamani kwao.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Niliwachagulia njia na kukaa kama mkuu wao; niliishi kama mfalme katikati ya majeshi yake; nikawa kama yeye anayewafariji waombolezaji.
