Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Y Job nuevamente tomó la palabra y dijo:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
¡Si pudiera volver a ser como estaba en los meses pasados, en los días en que Dios me estaba cuidando!
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
Cuando su luz brillaba sobre mi cabeza, y cuando por su luz podía andar en la oscuridad.
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Cuando yo estaba en los días de mi juventud, cuando mi tienda fue cubierta por la mano de Dios;
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
Cuando él Todopoderoso estaba todavía conmigo, y mis hijos me rodeaban;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
Cuando mis pies se lavaron con leche, y ríos de aceite fluían de la roca para mí.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Cuando salía a la puerta, para subir al pueblo y tomar asiento en el lugar público.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
Los jóvenes me vieron y se escondían, y los ancianos se levantaron de sus asientos;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Los gobernantes se callaron, y se pusieron las manos en la boca;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
Los jefes bajaron su voz, y sus lenguas se les pegaba al paladar de sus bocas.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Porque cuando llegó a sus oídos, los hombres dijeron que yo era verdaderamente feliz; Y cuando vieron sus ojos, me dieron testimonio;
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Porque yo era un salvador de los pobres cuando él clamaba por ayuda, y por huérfano que no tenía ayuda.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
La bendición de aquel que estaba cerca de la destrucción vino sobre mí, y puse una canción de alegría en el corazón de la viuda.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Me puse la justicia como mi ropa, y estaba llena de ella; Las decisiones correctas fueron para mí una bata y un tocado.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Yo era ojos para los ciegos, y pies para el que no tenía poder para caminar.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Yo era un padre para los pobres, examinaba la causa que no conocía.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Por mí se rompieron los grandes dientes del malvado, y le hice renunciar a lo que había quitado violentamente.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Entonces dije: Terminaré con mis hijos a mi alrededor, mis días serán como la arena en número;
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Mi raíz estará abierta a las aguas, y él rocío de la noche estará en mis ramas,
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Mi gloria será siempre nueva, y mi arco se renueva fácilmente en mi mano.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Los hombres me escucharon, esperando y guardando silencio para mis sugerencias.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Después de haber dicho lo que tenía en mente, se quedaron callados y dejaron que mis palabras se adentren en sus corazones;
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Me esperaban como a la lluvia, abriendo la boca como a las lluvias de primavera.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Cuando yo les sonreía, cuando no tenían esperanza, y la luz de mi cara nunca fue nublada por su miedo.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Tomé mi lugar como jefe, guiándolos en su camino, y fui como rey entre su ejército cuando estaban tristes yo los consolaba.
