Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Y tornó Job a tomar su parábola, y dijo:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
¡Quién me tornase como en los meses pasados, como en los días cuando Dios me guardaba!
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
Cuando hacía resplandecer su candela sobre mi cabeza, a la luz de la cual yo caminaba en la oscuridad.
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Como fui en los días de mi mocedad, cuando Dios era familiar en mi tienda;
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
Cuando aun el Omnipotente estaba conmigo, y mis mozos al derredor de mí;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
Cuando yo lavaba mis caminos con manteca, y la piedra me derramaba ríos de aceite;
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Cuando salía a la puerta a juicio, y en la plaza hacía aparejar mi silla:
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
Los mozos me veían, y se escondían, y los viejos se levantaban, y estaban en pie.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Los príncipes detenían sus palabras, y ponían la mano sobre su boca.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
La voz de los principales se ocultaba, y su lengua se pegaba a su paladar.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Cuando los oídos que me oían, me llamaban bienaventurado, y los ojos que me veían, me daban testimonio;
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Porque libraba al pobre que gritaba, y al huérfano que carecía de ayudador.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
La bendición del que se iba a perder venía sobre mí, y al corazón de la viuda hacía cantar de alegría.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Vestíame de justicia, y ella me vestía como un manto, y mí toca era juicio.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Yo era ojos al ciego, y pies al cojo.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
A los menesterosos era padre, y de la causa que no entendía, me informaba con diligencia.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Y quebraba los colmillos del inicuo; y de sus dientes hacía soltar la presa.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Y decía: En mi nido moriré, y como arena multiplicaré días.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Mi raíz está abierta junto a las aguas, y en mis ramas permanecerá rocío.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Mi honra se renueva conmigo, y mi arco se renueva en mi mano.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Oíanme y esperaban, y callaban a mi consejo.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Tras mi palabra no replicaban: mas mi razón destilaba sobre ellos.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Y esperábanme como a la lluvia, y abrían su boca como a la lluvia tardía.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Si me reía a ellos, no lo creían; ni derribaban la luz de mi rostro.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Aprobaba el camino de ellos, y sentábame en cabecera; y moraba como el rey en el ejército, como el que consuela llorosos.
