Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Job siguió hablando.
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
“¡Ojalá volviera a los viejos tiempos en que Dios me cuidaba!
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
Su luz brillaba sobre mí y alumbraba mi camino en la oscuridad.
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Cuando era joven y fuerte, Dios era mi amigo y me hablaba en mi casa.
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
El Todopoderoso seguía conmigo y estaba rodeado de mis hijos.
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
Mis rebaños producían mucha leche, y el aceite fluía libremente de mis prensas de aceitunas.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Salí a la puerta de la ciudad y me senté en la plaza pública.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
Los jóvenes me veían y se apartaban del camino; los ancianos me defendían.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Los dirigentes guardaron silencio y se taparon la boca con las manos.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
Las voces de los funcionarios se acallaron; se callaron en mi presencia.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
“Todos los que me escuchaban me alababan; los que me veían me elogiaban,
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
porque daba a los pobres que me llamaban y a los huérfanos que no tenían quien los ayudara.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Los que estaban a punto de morir me bendijeron; hice cantar de alegría a la viuda.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Siendo sincero y actuando correctamente eran lo que yo llevaba como ropa.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Fui como los ojos para los ciegos y los pies para los cojos.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Fui como un padre para los pobres, y defendí los derechos de los extranjeros.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Rompí la mandíbula de los malvados y les hice soltar su presa de los dientes.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Pensé que moriría en casa, después de muchos años.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Como un árbol, mis raíces se extienden hasta el agua; el rocío se posa en mis ramas durante la noche.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Siempre se me concedían nuevos honores; mi fuerza se renovaba como un arco infalible.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
“La gente escuchaba atentamente lo que yo decía; se callaba al escuchar mis consejos.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Una vez que yo hablaba, no tenían nada más que decir; lo que yo decía era suficiente.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Me esperaban como quien espera la lluvia, con la boca abierta por la lluvia de primavera.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Cuando les sonreía, apenas podían creerlo; mi aprobación significaba todo el mundo para ellos.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Decidí el camino a seguir como su líder, viviendo como un rey entre sus soldados, y cuando estaban tristes los consolaba”.
