Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Йов а луат дин ноу кувынтул ын пилде ши а зис:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
„О, кум ну пот сэ фиу ка ын луниле трекуте, ка ын зилеле кынд мэ пэзя Думнезеу,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
кынд кандела Луй стрэлучя дясупра капулуй меу ши лумина Луй мэ кэлэузя ын ынтунерик!
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Кум ну сунт ка ын зилеле путерий меле, кынд Думнезеу вегя ка ун приетен песте кортул меу,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
кынд Чел Атотпутерник ынкэ ера ку мине ши кынд копиий мей стэтяу ын журул меу;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
кынд ми се скэлдау паший ын смынтынэ ши стынка вэрса лынгэ мине пырае де унтделемн!
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Дакэ ешям сэ мэ дук ла поарта четэций ши дакэ ымь прегэтям ун скаун ын пяцэ,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
тинерий се трэӂяу ынапой ла апропиеря мя, бэтрыний се скулау ши стэтяу ын пичоаре.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Май-марий ышь опряу кувынтэриле ши ышь пуняу мына ла гурэ.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
Гласул кэпетениилор тэчя ши ли се липя лимба де черул гурий.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Урекя каре мэ аузя мэ нумя феричит, окюл каре мэ ведя мэ лэуда.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Кэч скэпам пе сэракул каре черя ажутор ши пе орфанул липсит де сприжин.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Бинекувынтаря ненорочитулуй веня песте мине, умплям де букурие инима вэдувей.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Мэ ымбрэкам ку дрептатя ши-й служям де ымбрэкэминте, неприхэниря ымь ера манта ши турбан.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Орбулуй ый ерам окь ши шкьопулуй, пичор.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Челор ненорочиць ле ерам татэ ши черчетам причина челуй некуноскут.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Рупям фалка челуй недрепт ши-й смулӂям прада дин динць.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Атунч зичям: ‘Ын куйбул меу вой мури, зилеле меле вор фи мулте ка нисипул.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Апа ва пэтрунде ын рэдэчиниле меле, роуа ва ста тоатэ ноаптя песте рамуриле меле.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Слава мя ва ынверзи неынчетат ши аркул ымь ва ынтинери ын мынэ.’
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Оамений мэ аскултау ши аштептау, тэчяу ынаинтя сфатурилор меле.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Дупэ кувынтэриле меле, ничунул ну рэспундя ши кувынтул меу ера пентру тоць о роуэ бинефэкэтоаре.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Мэ аштептау ка пе плоае, кэскау гура ка дупэ плоая де примэварэ.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Кынд ли се ынмуя инима, ле зымбям ши ну путяу изгони сенинэтатя де пе фрунтя мя.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Ымь плэчя сэ мэ дук ла ей ши мэ ашезам ын фрунтя лор; ерам ка ун ымпэрат ын мижлокул уней оштирь, ка ун мынгыетор лынгэ ниште ынтристаць.
