Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
UJobe waqhubeka ngenkulumo yakhe wathi:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
“Ngiyaziloyisa lezozinyanga esezadlulayo, lezinsuku uNkulunkulu esangilinda,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
lapho isibane sakhe sisakhanyisa phezu kwekhanda lami ngihamba ngokukhanya kwakhe emnyameni!
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Oh, lezinsuku ngisazizwa ukuthi ngiyimi, lapho ubudlelwano obukhulu loNkulunkulu busesendlini yami,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
lapho uSomandla eseselami labantwabami besaphila lami,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
lapho indlela yami ifafazwe ngolaza ledwala lingithululela impophoma zamafutha e-oliva.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Ekuyeni kwami emasangweni edolobho ngafika ngahlala enkundleni,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
amajaha angibona agudluka ema eceleni, abadala baphakama bema ngezinyawo;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
amadoda ayizikhulu athula akaze akhuluma avala imilomo yawo ngezandla zawo;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
amazwi ezikhulu ehliselwa phansi, inlimi zazo zanamathela olwangeni lwazo.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Loba ngubani owangizwayo wakhuluma kuhle ngami, kwathi labo abangibonayo bangibuka,
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
ngoba ngalamulela abayanga abacela uncedo, lezintandane ezazingelamsizi.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Indoda eyayisifa yangibusisa; ngenza inhliziyo yomfelokazi yahlabelela.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Ngavunula ukulunga njengezigqoko zami; ukwahlulela ngokulunga kwaba yisembatho sami lengwane yami.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Ngangingamehlo kwabayiziphofu lezinyawo kwabaqhulayo.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Nganginguyise kwabaswelayo; ngayimela indaba yesihambi.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Ngawephula amazinyo ababi ngahluthuna labo ababebabambile ngamazinyo abo.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Ngakhumbula ngathi, ‘Ngizafela endlini yami, insuku zami zinengi njengezinhlamvu zetshebetshebe.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Impande zami zizafinyelela emanzini, amazolo azalala emagatsheni ubusuku bonke.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Udumo lwami luzahlala lulutsha kimi, idandili lami lilitsha esandleni sami.’
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Abantu babengilalela belethemba, belindele ukwelulekwa bethule zwi.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Nxa sekukhulume mina, kungakhulumi omunye njalo; amazwi ami ayengena kamnandi ezindlebeni zabo.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Babengilindela njengokulindela izulu, bawanathe amazwi ami njengezulu lentwasa.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Ngangisithi ngingababobothekela, bathabe bangakholwa; ukukhanya kobuso bami kwakuligugu kubo.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Yimi engangibakhethela ukuthi benzeni ngoba ngisanduna kubo; ngangihlala njengenkosi phakathi kwamabutho ayo; ngangifana lomduduzi wabalilayo.”
