Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Yobu n’ayongera okwogera nti,
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
“Nga nneegomba emyezi egyayita, ennaku Katonda mwe yali nga y’andabirira,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
ettaala ye bwe yayakiranga omutwe gwange, n’ekitangaala kye bwe kyanjakiranga nga ntambulira mu kizikiza.
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Mu biro we nabeerera ow’amaanyi, omukwano gwa Katonda omuyitirivu nga gukuuma amaka gange,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
Ayinzabyonna bwe yali ng’akyali nange n’abaana bange nga bakyanneetoolodde,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
n’ekkubo lyange nga lisiigiddwa omuzigo n’olwazi nga lunfukirira omugga ogw’amafuta.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
“Bwe nalaganga ku mulyango gw’ekibuga ne ntuula ku ntebe mu kifo we baakubiranga enkiiko,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
abavubuka abato bandabanga ne badda ebbali, abakadde ne basituka ne bayimirira;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
abakungu ab’oku ntikko ne balekeraawo okwogera, ne bakwata ne ku mimwa;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
ab’ebitiibwa ne balekeraawo okwogera, ennimi zaabwe ne zeesibira waggulu mu kamwa.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Buli kutu okwampuliranga nga kwesiima, era n’abo abandabanga nga basiima
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
kubanga nawonyanga abaavu abaakaabiranga obuyambi, n’abatalina bakitaabwe abatalina abayamba.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Omusajja ng’afa, y’ansabira omukisa, ne ndeetera omutima gwa nnamwandu okuyimba.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Ne nnyambala obutuukirivu ng’engoye zange, obwenkanya bwe bwali omunagiro gwange era ekitambala kye neesiba ku mutwe.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Nnali maaso g’abamuzibe era ebigere by’abalema.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Nnali kitaawe w’abanaku, ne nneyama okuwolereza besimanyiiko.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Namenyanga amannyo g’abakozi b’ebibi, ne nziggya mu kamwa kaabwe, be baali bakutte.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
“Nalowooza nti, ‘Ndifiira mu nnyumba yange nga mpezezza ennaku zange nga nnyingi ng’omusenyu ogw’oku nnyanja.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Omulandira gwange gulituuka mu mazzi, era n’omusulo gulibeera ku ttabi lyange okukeesa obudde.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Ekitiibwa kyange tekirikaddiwa mu nze, n’omutego gwange ogw’akasaale gusigale nga tegukaddiye mu mukono gwange.’
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
“Abantu beesunganga okumpuliriza, nga balindirira mu kasirise amagezi gange.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Bwe namalanga okwogera, nga tewaba addayo kwogera, ebigambo byange byagwanga mpola mpola mu matu gaabwe.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Bannindiriranga ng’enkuba ne banywa ebigambo byange ng’enkuba eya ttoggo.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Bwe nabamwenyeranga nga tebakikkiriza; ekitangaala ky’oku maaso gange kyali kya muwendo gye bali.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Nabasalirangawo eky’okukola, ne ntuula nga kabaka n’amaggye ge; nnali ng’abo ababeesabeesa abakungubazi.”
