Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Un Ījabs teica vēl tālāk savus teikumus un sacīja:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Ak kaut es vēl būtu tāds kā pirmajos mēnešos, kā tai laikā, kad Dievs mani pasargāja;
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
Kad Viņa spīdeklis spīdēja pār manu galvu, un es Viņa gaismā staigāju pa tumsību;
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Kā es biju savas jaunības laikā, kad Dievs mājoja pār manu dzīvokli,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
Kad tas Visuvarenais vēl bija ar mani, un mani bērni man apkārt;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
Kad savus soļus mazgāju krējumā, un akmens kalni man izlēja eļļas upes.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Kad es pa vārtiem izgāju pilsētā, kad savu krēslu noliku uz tirgus(laukuma);
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
Tad jaunekļi mani redzot stājās pie malas, un sirmgalvji pacēlās un palika stāvot.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Virsnieki mitējās runāt un lika roku uz savu muti,
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
Lielkungu balss apklusa, un viņu mēle pielipa pie zoda.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Jo kura auss mani dzirdēja, tā mani teica laimīgu, un kura acs mani redzēja, tā deva man liecību.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Jo es izglābu nabagu, kas brēca, un bāriņu, kam nebija palīga.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Svētība no tā, kas ietu bojā, nāca pār mani, un atraitņu sirdi es iepriecināju.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Es apģērbos ar taisnību, un tā mani aptērpa, mana krietnība man bija kā mētelis un kā ķēniņa cepure.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Es biju aklam acs un biju tizlam kāja.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Nabagiem es biju par tēvu, un nezināma sūdzību es izvaicāju.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Es salauzīju netaisnā dzerokšļus un izrāvu laupījumu no viņa zobiem.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Un es sacīju: es nomiršu savā ligzdā un manu dienu būs daudz kā smiltis.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Mana sakne izpletīsies pie ūdens, un rasa paliks pa nakti uz manām lapām.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Mana godība būs vienmēr jauna pie manis, un manam stopam labi izdosies manā rokā. -
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Uz mani klausījās un gaidīja un klusu saņēma manu padomu.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Pēc maniem vārdiem neviens vairs nerunāja, un mana valoda uz tiem pilēja.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Pēc manis ilgojās kā pēc lietus, un atpleta savu muti kā uz vasaras lietu.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Es tiem uzsmaidīju, kad tiem nebija drošības, un mana vaiga gaišumu tie neskumdināja.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Es tiem biju ceļa rādītājs un sēdēju goda vietā un mājoju kā ķēniņš starp saviem pulkiem, kā noskumušu iepriecinātājs.
