Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
욥이 또 비사를 들어 가로되
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
내가 이전 달과 하나님이 나를 보호하시던 날에 지내던것 같이 되었으면
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
그 때는 그의 등불이 내 머리에 비취었고 내가 그 광명을 힘입어 흑암에 행하였었느니라
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
나의 강장하던 날과 같이 지내었으면 그 때는 하나님의 우정이 내 장막 위에 있었으며
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
그 때는 전능자가 오히려 나와 함께 계셨으며 나의 자녀들이 나를 둘러 있었으며
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
뻐터가 내 발자취를 씻기며 반석이 나를 위하여 기름 시내를 흘러 내었으며
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
그 때는 내가 나가서 성문에 이르기도 하며 내 자리를 거리에 베풀기도 하였었느니라
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
나를 보고 소년들은 숨으며 노인들은 일어나서 서며
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
방백들은 말을 참고 손으로 입을 가리우며
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
귀인들은 소리를 금하니 그 혀가 입 천장에 붙었었느니라
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
귀가 들은즉 나를 위하여 축복하고 눈이 본즉 나를 위하여 증거 하였었나니
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
이는 내가 부르짖는 빈민과 도와줄 자 없는 고아를 건졌음이라
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
망하게 된 자도 나를 위하여 복을 빌었으며 과부의 마음이 나로 인하여 기뻐 노래하였었느니라
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
내가 의로 옷을 삼아 입었으며 나의 공의는 도포와 면류관 같았었느니라
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
나는 소경의 눈도 되고 절뚝발이의 발도 되고
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
빈궁한 자의 아비도 되며 생소한 자의 일을 사실하여 주었으며
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
불의한 자의 어금니를 꺽고 그 잇사이에서 겁탈한 물건을 빼어 내었었느니라
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
내가 스스로 말하기를 나는 내 보금자리에서 선종하리라 나의 날은 모래 같이 많을 것이라
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
내 뿌리는 물로 뻗어나가고 내 가지는 밤이 맞도록 이슬에 젖으 며
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
내 영광은 내게 새로와지고 내 활은 내 손에서 날로 강하여지느니라 하였었노라
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
무리는 내 말을 들으며 나의 가르치기를 잠잠히 기다리다가
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
내가 말한 후에 그들이 말을 내지 못하였었나니 나의 말이 그들에게 이슬같이 됨이니라
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
그들이 나 바라기를 비 같이 하였으며 입을 벌리기를 늦은 비 기다리듯 하였으므로
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
그들이 의지 없을 때에 내가 함소하여 동정하면 그들이 나의 얼굴 빛을 무색하게 아니하였었느니라
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
내가 그들의 길을 택하고 으뜸으로 앉았었나니 왕이 군중에 거함도 같았고 애곡하는 자를 위로하는 사람도 같았었느니라
