Йов 29

1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

Jopu'a mago'ene keaga'a amanage huno hu'ne,

2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

Ko'ma evia kafuramimpine ikampinema Anumzamo'ma knare huno kegavama hunantege'nama mani'na e'noaza hu'na, manisuegu antahintahia nehue.

3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

Anumzamo agra nasenirera tavira remsa hunentege'na, mago zankura nagesa ontahi knare hu'na vu'noe.

4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

Hagi ko'ma maka zamo'ma knare'ma higenama mani'noa knafina, nagrite'ene naga'ni'arera Anumzamo'a taragoteno knare aroneni'a mani'nege'na ke'noe.

5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

Hankavenentake Anumzamo'ma nagranema taragotenoma mani'nea knafina, mofavre naganimo'za nagri tava'onte mani'naze.

6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

Ana nehazage'na bulimakao afu zaga'nifintira ami rina rama'a nerati'na, olivi hozanifintira rama'a olivi raga tagite'na, masavena reratina rama'a erugeno viteno tima eviaza hu'ne.

7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

Hagi korapara nagra ugota kva vahe mani'ne'na, rankumamofo kafante'ma keagama refkohu knazupa, zamagima me'nea vahe'mo'zama trate'ma unemanizage'na nagranena tra'nire umani'noe.

8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

Kasefa vahe'ma nagrama neoge'zama nenage'za, mani kantugma nehu'za kankamuna nami'naze. Ana nehazage'za ozafanafa naga'mo'za, antahinenami'za oti'ne'za nenagazage'na vu'noe.

9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

Kva vahe'mo'zama keagama nehazaretira nagrama neoge'zama nenage'za, kea osu mani'ne'za zamazanteti zamagitera rehamunki'naze.

10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

Ran kumate'ma ugagota hu'za kegavama hu'naza kva vahera, zamagefunamo'a marerino zmavagunafare akamrege'za kea osu zamagira hamunki'za mani'naze.

11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

Hagi nagrama keagama nehuge'zama antahi'za vahe'mo'za hu muse hunenantage'za, keagama nehuge'za nagaza vahe'mo'zanena knare keaga hunami'naze.

12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

Na'ankure zamunte omane vahe'ene megusa mofavre naga'mo'zama, taza huo hu'za kema hazage'na, nagra zamaza hu'noe.

13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

Amuha zazamima omanea vahera zamaza nehuge'za, nagrira husga hunante'naze. Ana nehu'na kento a'nanea zamaza nehuge'za tusi muse hu'naze.

14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

Maka zama hu'noana fatgo kazigatike hu'noe. Ana nehugeno fatgo navu'nava zamo'a za'za kukenama antaninogeno'ma hiaza huno rufitenante'ne. Hagi fatgoma huno refkohu avu'ava'zamo'a, pristi vahe'mo'zama nentani'za kankrikna huno nasenirera me'ne.

15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

Zamavuma asuhu'nea vahera kana zamaveri nehu'na, zamagiama haviza hu'nea vahera zamaza huge'za kana vu'naze.

16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

Zamunte omane vahe'mokizmia nafa zamigna nehu'na, ke'na antahi'nama osu'noa vahe'ma keagafima otizage'na, zamaza hu'na keaga eri ante fatgo hu'noe.

17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

Anumzamofoma amage onte vahe'mo'zama vahe'ma zamazeri havizama hazage'na, ana vahera zamagemazampa ru tavegri'na, zamagipintira eri vari'noe.

18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

Nagrama antahuana, tamagerfa hu'na ama mopafina zazate musenkasea hu'na mani'na vute'na ome ozafa re'na frigahue hu'na nagesa antahi'noe.

19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

Hagi zafamofo rafu'namo ofenkame uramino mopa agu'afinti ti anivazu higeno ani'namo tretre hiaza nehigeno atako'mo aninare runteankna hige'na nagra korapara mani'noane.

20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

Nagri'ma ko'ma knare nagima nami'naza zamo'a nagripina amne kasefa huno me'ne. Ana nehige'na maka zupa kasefa hankavea erivava hu'na nevue.

21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

Nagrama antahintahima vahe'mokizmima nezamuge'za, maka vahe'mo'za akohe'za mani'neza, nagri nanekea antahi'naze.

22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

Hagi nagrama keagama huvagama retogeno'a, mago'mo'e huno nagri kerera antemino keaga osu'ne. Na'ankure nagrama hua nanekea antahiso'e hu'nagu anara hu'naze.

23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

Vahe'mo'za komaranigu'ma avegama ante'nazageno koma rige'zama musema nehazankna hu'za, nagri nanekema antahi'zankura tusiza huno zamavesi'ne. Ana hige'za za'za knama ko'ma oru'nereti'ma ko'ma rigeno'ma maka zamofo ani'namo'ma muse nehuno ani'na eri mareankna hu'za nagri nanekea muse hu'za eri'naze.

24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

Hagi vahe'mo'zama antahintahi hakarema nehu'za mani'nazage'na, kiza renezami'na knare navugosa huzami'noe. E'inama hua kazigati zamarimpa zamazeri hankaveti'noe.

25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.

Nagra kva vahezmi mani'ne'na, e'ina hiho, amana hiho hu'na vahera zamazeri ante fatgo nehu'na, mago kini ne'mo sondia vahe'amofo amu'nompi nemaniaza nehu'na, zavi'ma ataza vahera zamazeri tagane vahekna hu'noe.