Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Giobbe riprese il suo discorso e disse:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
“Oh foss’io come ne’ mesi d’una volta, come ne’ giorni in cui Dio mi proteggeva,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
quando la sua lampada mi risplendeva sul capo, e alla sua luce io camminavo nelle tenebre!
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Oh fossi com’ero a’ giorni della mia maturità, quando Iddio vegliava amico sulla mia tenda,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
quando l’Onnipotente stava ancora meco, e avevo i miei figliuoli d’intorno;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
quando mi lavavo i piedi nel latte e dalla roccia mi fluivano ruscelli d’olio!
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Allorché uscivo per andare alla porta della città e mi facevo preparare il seggio sulla piazza,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
i giovani, al vedermi, si ritiravano, i vecchi s’alzavano e rimanevano in piedi;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
i maggiorenti cessavan di parlare e si mettevan la mano sulla bocca;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
la voce dei capi diventava muta, la lingua s’attaccava al loro palato.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
L’orecchio che mi udiva, mi diceva beato; l’occhio che mi vedeva mi rendea testimonianza,
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
perché salvavo il misero che gridava aiuto, e l’orfano che non aveva chi lo soccorresse.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Scendea su me la benedizione di chi stava per perire, e facevo esultare il cuor della vedova.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
La giustizia era il mio vestimento ed io il suo; la probità era come il mio mantello e il mio turbante.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Ero l’occhio del cieco, il piede dello zoppo;
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
ero il padre de’ poveri, e studiavo a fondo la causa dello sconosciuto.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Spezzavo la ganascia all’iniquo, e gli facevo lasciar la preda che avea fra i denti.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
E dicevo: “Morrò nel mio nido, e moltiplicherò i miei giorni come la rena;
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
le mie radici si stenderanno verso l’acque, la rugiada passerà la notte sui miei rami;
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
la mia gloria sempre si rinnoverà, e l’arco rinverdirà nella mia mano”.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Gli astanti m’ascoltavano pieni d’aspettazione, si tacevan per udire il mio parere.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Quand’avevo parlato, non replicavano; la mia parola scendeva su loro come una rugiada.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
E m’aspettavan come s’aspetta la pioggia; aprivan larga la bocca come a un acquazzone di primavera.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Io sorridevo loro quand’erano sfiduciati; e non potevano oscurar la luce del mio volto.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Quando andavo da loro, mi sedevo come capo, ed ero come un re fra le sue schiere, come un consolatore in mezzo agli afflitti.
