Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Giobbe continuò a pronunziare le sue sentenze e disse:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Oh, potessi tornare com'ero ai mesi di un tempo, ai giorni in cui Dio mi proteggeva,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
quando brillava la sua lucerna sopra il mio capo e alla sua luce camminavo in mezzo alle tenebre;
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
com'ero ai giorni del mio autunno, quando Dio proteggeva la mia tenda,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
quando l'Onnipotente era ancora con me e i giovani mi stavano attorno;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
quando mi lavavo in piedi nel latte e la roccia mi versava ruscelli d'olio!
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Quando uscivo verso la porta della città e sulla piazza ponevo il mio seggio:
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
vedendomi, i giovani si ritiravano e i vecchi si alzavano in piedi;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
i notabili sospendevano i discorsi e si mettevan la mano sulla bocca;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
la voce dei capi si smorzava e la loro lingua restava fissa al palato;
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
con gli orecchi ascoltavano e mi dicevano felice, con gli occhi vedevano e mi rendevano testimonianza,
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
perché soccorrevo il povero che chiedeva aiuto, l'orfano che ne era privo.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
La benedizione del morente scendeva su di me e al cuore della vedova infondevo la gioia.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Mi ero rivestito di giustizia come di un vestimento; come mantello e turbante era la mia equità.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Io ero gli occhi per il cieco, ero i piedi per lo zoppo.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Padre io ero per i poveri ed esaminavo la causa dello sconosciuto;
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
rompevo la mascella al perverso e dai suoi denti strappavo la preda.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Pensavo: «Spirerò nel mio nido e moltiplicherò come sabbia i miei giorni».
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
La mia radice avrà adito alle acque e la rugiada cadrà di notte sul mio ramo.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
La mia gloria sarà sempre nuova e il mio arco si rinforzerà nella mia mano.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Mi ascoltavano in attesa fiduciosa e tacevano per udire il mio consiglio.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Dopo le mie parole non replicavano e su di loro scendevano goccia a goccia i miei detti.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Mi attendevano come si attende la pioggia e aprivano la bocca come ad acqua primaverile.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Se a loro sorridevo, non osavano crederlo, né turbavano la serenità del mio volto.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Indicavo loro la via da seguire e sedevo come capo, e vi rimanevo come un re fra i soldati o come un consolatore d'afflitti.
