Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Jób pedig folytatá az ő beszédét, és monda:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Oh, vajha olyan volnék, mint a hajdani hónapokban, a mikor Isten őrzött engem!
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
Mikor az ő szövétneke fénylett fejem fölött, s világánál jártam a setétet;
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
A mint java-korom napjaiban valék, a mikor Isten gondossága borult sátoromra!
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
Mikor még a Mindenható velem volt, és körültem voltak gyermekeim;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
Mikor lábaimat édes tejben mostam, és mellettem a szikla olajpatakokat ontott;
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Mikor a kapuhoz mentem, fel a városon; a köztéren székemet fölállítám:
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
Ha megláttak az ifjak, félrevonultak, az öregek is fölkeltek és állottak.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
A fejedelmek abbahagyták a beszédet, és tenyeröket szájukra tették.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
A főemberek szava elnémult, és nyelvök az ínyökhöz ragadt.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Mert a mely fül hallott, boldognak mondott engem, és a mely szem látott, bizonyságot tett én felőlem.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Mert megmentém a kiáltozó szegényt, és az árvát, a kinek nem volt segítsége.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
A veszni indultnak áldása szállt reám, az özvegynek szívét megörvendeztetém.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Az igazságot magamra öltém és az is magára ölte engem; palást és süveg gyanánt volt az én ítéletem.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
A vaknak én szeme valék, és a sántának lába.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
A szűkölködőknek én atyjok valék, az ismeretlennek ügyét is jól meghányám-vetém.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Az álnoknak zápfogait kitördösém, és fogai közül a prédát kiütém vala.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Azt gondoltam azért: fészkemmel veszek el, és mint a homok, megsokasodnak napjaim.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Gyökerem a víznek nyitva lesz, és ágamon hál meg a harmat.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Dicsőségem megújul velem, és kézívem erősebbé lesz kezemben.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Hallgattak és figyeltek reám, és elnémultak az én tanácsomra.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Az én szavaim után nem szóltak többet, s harmatként hullt rájok beszédem.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Mint az esőre, úgy vártak rám, és szájukat tátották, mint tavaszi záporra.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Ha rájok mosolyogtam, nem bizakodtak el, és arczom derüjét nem sötétíték be.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Örömest választottam útjokat, mint főember ültem ott; úgy laktam ott, mint király a hadseregben, mint a ki bánkódókat vigasztal.
