Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
És továbbá előadta Jób a példázatát és mondta:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Vajha úgy volnék, mint a múltnak hónapjaiban, mint a napokban, mikor Isten megőrzött engem;
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
mikor ragyogott fejem fölött a mécsese s világosságánál sötétben jártam!
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Mint a hogy voltam férfikorom napjaiban, midőn Isten meghittsége volt sátorom felett;
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
midőn még velem volt a Mindenható, körülöttem gyermekeim;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
midőn lépteim tejfölben fürödtek; s a szikla ontott mellettem olajpatakokat.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Midőn a kapuhoz mentem a városba, a piaczon választottam ülőhelyemet:
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
megláttak ifjak s elbújtak, aggastyánok fölkeltek, megállottak;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
vezérek visszatartották beszédjöket és kezüket tették szájukra;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
előkelőknek hangja elbújt és nyelvök inyökhöz tapadt.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Mert fül, mely hallott, boldognak mondott engem és szem, mely látott, tanúskodott mellettem.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Mert megmentettem a szegényt, ki esedezett, és az árvát, kinek nem volt segítője.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Bujdosónak áldása reám szállt és özvegynek szívét ujjongtattam.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Igazságot öltöttem fel s az felöltött engem, mint köpeny és süveg volt jogosságom.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Szeme voltam a vaknak és lába én a sántának;
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
apjuk én a szűkölködőknek, és annak, kit nem ismertem, pörét átkutattam.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Összetörtem a jogtalannak zápfogait, és fogai közül vetettem ki a ragadmányt.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Mondtam: fészkemmel együtt fogok kimúlni s mint a főnix sokasítom napjaimat;
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
gyökerem nyitva van a víznek, és harmat időz gallyamon;
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
dicsőségem szinte új nálam s íjam a kezemben megifjodik.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Rám hallgattak és várakoztak és csendben figyeltek tanácsomra.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Szavam után nem szóltak többet, rájuk cseppegett beszédem;
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
s mint esőre várakoztak: reám, és szájukat tátották tavaszi esőre.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Mosolyogtam rájuk, nem hitték; de arczom világosságát nem sötétítették el.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Választottam útjokat s fejtől ültem s ott időztem, mint király a csapatban mint a ki gyászolókat vigasztal.
