< Йов 29 >

1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
ויסף איוב שאת משלו ויאמר׃
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
מי יתנני כירחי קדם כימי אלוה ישמרני׃
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
בהלו נרו עלי ראשי לאורו אלך חשך׃
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
כאשר הייתי בימי חרפי בסוד אלוה עלי אהלי׃
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
בעוד שדי עמדי סביבותי נערי׃
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
ברחץ הליכי בחמה וצור יצוק עמדי פלגי שמן׃
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
בצאתי שער עלי קרת ברחוב אכין מושבי׃
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
ראוני נערים ונחבאו וישישים קמו עמדו׃
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
שרים עצרו במלים וכף ישימו לפיהם׃
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
קול נגידים נחבאו ולשונם לחכם דבקה׃
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
כי אזן שמעה ותאשרני ועין ראתה ותעידני׃
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
כי אמלט עני משוע ויתום ולא עזר לו׃
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
ברכת אבד עלי תבא ולב אלמנה ארנן׃
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
צדק לבשתי וילבשני כמעיל וצניף משפטי׃
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
עינים הייתי לעור ורגלים לפסח אני׃
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
אב אנכי לאביונים ורב לא ידעתי אחקרהו׃
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
ואשברה מתלעות עול ומשניו אשליך טרף׃
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
ואמר עם קני אגוע וכחול ארבה ימים׃
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
שרשי פתוח אלי מים וטל ילין בקצירי׃
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
כבודי חדש עמדי וקשתי בידי תחליף׃
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
לי שמעו ויחלו וידמו למו עצתי׃
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
אחרי דברי לא ישנו ועלימו תטף מלתי׃
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
ויחלו כמטר לי ופיהם פערו למלקוש׃
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
אשחק אלהם לא יאמינו ואור פני לא יפילון׃
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
אבחר דרכם ואשב ראש ואשכון כמלך בגדוד כאשר אבלים ינחם׃

< Йов 29 >