Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Ayuba ya ci gaba da jawabinsa,
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
“Da ma ina nan lokacin da ya wuce baya can, kwanakin da Allah yake lura da ni,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
lokacin da fitilarsa take haske a kaina na yi tafiya cikin duhu tare da haskensa.
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Kwanakin da nake tasowa, lokacin da abokantakar Allah ta sa wa gidana albarka,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
lokacin da Maɗaukaki yana tare da ni, kuma’ya’yana suna kewaye da ni,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
lokacin da ake zuba madara a inda nake takawa, duwatsu kuma suna ɓulɓulo mini man zaitun.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
“Sa’ad da na je ƙofar birni na zauna a bainin jama’a,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
matasan da suka gan ni sukan ja gefe tsofaffi kuma suka tashi tsaye;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
sarakuna suka yi shiru suka rufe bakunansu da hannuwansu;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
Muryar manya ta yi tsit harshensu ya manne a rufin bakunansu.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Duk wanda ya ji ni ya yaba mini waɗanda suka gan ni kuma sun amince da ni,
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
domin na ceci matalauta waɗanda suka nemi taimako, da marasa mahaifi waɗanda ba su da wanda zai taimake su.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Mutumin da yake bakin mutuwa ya sa mini albarka. Na faranta wa gwauruwa zuciya.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Na yafa adalci ya zama suturata; gaskiya ita ce rigata da rawanina.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Ni ne idon makafi kuma ƙafa ga guragu.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Ni mahaifi ne ga masu bukata; na tsaya wa baƙo.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Na karya ƙarfin mugaye na ƙwato waɗanda suke riƙe da haƙoransu.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
“Na yi tunani cewa, ‘Zan mutu a cikin gidana, kwanakina da yawa kamar turɓayar ƙasa.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Jijiyoyina za su kai cikin ruwa, kuma raɓa za tă kwanta a rassana dukan dare.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Ɗaukakata za tă kasance tare da ni garau, bakana koyaushe sabo ne a hannuna.’
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
“Mutane suna mai da hankali su saurare ni, suna yin shiru don su ji shawarata.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Bayan da na yi magana, ba su ƙara ce kome ba. Maganata ta shige su.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Sukan jira ni kamar yadda ake jiran ruwan sama. Sukan sha daga cikin maganganuna kamar mai shan ruwan bazara.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Sa’ad da na yi musu murmushi da ƙyar sukan yarda; hasken fuskata yana da daraja a gare su.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Na zaɓar masu inda za su bi na kuma zauna kamar sarkinsu; na zauna kamar sarki a cikin rundunansu; ina nan kamar mai yi wa masu makoki ta’aziyya.
