Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Jòb tanmen pale ankò, li di:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
-Ki moun ki va fè m' viv tan lontan an, lè Bondye t'ap voye je sou mwen an?
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
Lè sa a, Bondye te toujou la avèk mwen. Limyè li te klere anwo tèt mwen, li t'ap moutre m' kote pou m' mete pye m' nan fènwa a.
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Nan tan sa a, tout zafè m' t'ap mache byen. Bondye te zanmi m'. Li t'ap pwoteje kay mwen.
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
Bondye ki gen tout pouvwa a te toujou la avèk mwen. Mwen t'ap viv nan mitan tout pitit gason m' yo.
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
Bèf ak kabrit mwen yo te konn bay anpil lèt. Pye oliv mwen yo te donnen menm nan tè wòch.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Lè mwen parèt pòtay lavil la, lè mwen pran plas mwen nan mitan chèf fanmi yo,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
wè yo wè m', jenn gason yo mete kò yo sou kote, granmoun yo leve kanpe pa respè pou mwen.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Notab yo sispann pale, yo fèmen bouch yo.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
Ata chèf yo pa ka pale ankò! Lang yo vin lou nan bouch yo.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Tout moun ki te wè m' t'ap mache fè lwanj mwen, tout moun ki te tande m' te kontan avè m'.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Mwen lonje men bay pòv malere ki nan ka ansanm ak timoun san papa ki san sekou.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Moun ki te nan pi gwo mizè t'ap fè lwanj mwen. Mwen te fè kè vèv yo kontan.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Mwen te toujou fè sa ki dwat. Mwen pa t' janm nan patipri.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Se mwen ki te wè pou avèg yo. Se mwen ki te mache pou kokobe yo.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Mwen te yon papa pou pòv malere yo. Mwen te kanpe pou defann kòz etranje yo.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Mwen te kraze pouvwa malveyan yo. Mwen sove moun ki te anba men yo.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Mwen t'ap di nan kè m': M'a viv kont viv mwen. M'a mouri sou kabann mwen ak kè poze.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Mwen te tankou yon pyebwa plante bò larivyè. Sou tout branch li yo se lawouze.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Moun pa ta janm sispann fè lwanj mwen. Mwen t'ap toujou gen tout fòs mwen sou mwen.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Lè m'ap pale, tout moun fèmen bouch yo. Yo louvri zòrèy yo, y'ap tann konsa konsèy m'ap bay.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Pawòl mwen tonbe nan kè yo tankou grenn lapli. Lè m' fin pale, pesonn pa gen anyen pou di ankò.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Yo t'ap tann mwen pale tankou tè sèk k'ap tann lapli. Yo rete bouch louvri pou ranmase sa m'ap di.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Lè yo dekouraje, mwen fè yon ti ri ak yo. Sa te kont pou remoute kouraj yo.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Mwen te kanpe alatèt yo. Mwen mennen yo tankou yon wa k'ap mennen sòlda li yo. Mwen di yo sa pou yo fè. Mwen te ba yo kouraj lè yo nan lafliksyon.
