Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Et Job continuant à parler en discours relevés, dit:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
O! qui me rendra les mois de jadis, et les jours, où Dieu me gardait,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
où, sa lampe brillant au-dessus de ma tête, à sa clarté je perçais les ténèbres;
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
où j'étais au temps de mon automne; quand Dieu avec sa cour veillait sur ma tente;
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
quand le Tout-puissant était encore avec moi, qu'autour de moi j'avais mes enfants;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
quand mes pieds baignaient dans le lait, et que le rocher me versait des ruisseaux d'huile;
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
quand je me rendais à la Porte dans la ville, et que je mettais mon siège dans la Place?
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
A mon aspect les jeunes se tiraient en arrière, et les vieux se levaient, et demeuraient debout;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
les princes s'arrêtaient en parlant, et mettaient leur main sur leur bouche;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
la voix des nobles restait muette, et leur langue, collée à leur palais.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Car, sur ma renommée, on me disait heureux, et à ma vue, on me donnait des éloges.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
C'est que je sauvais le pauvre gémissant, et l'orphelin qui était sans aide;
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
l'homme qui périssait, avait à me bénir, et je mettais la joie dans le cœur de la veuve;
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
je prenais la justice pour mon vêtement, et elle me prenait pour son vêtement; mon équité m'était comme un manteau et un turban;
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
je servais d'œil à l'aveugle, et de pieds au boiteux;
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
j'étais un père pour le pauvre, et je connaissais de la cause de l'inconnu,
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
et je brisais la mâchoire du méchant, et d'entre ses dents lui arrachais sa proie.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Aussi je me disais: Je mourrai avec mon aire, et comme le Phénix, je prolongerai mes jours;
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
ma racine sera exposée aux eaux, et la rosée passera la nuit sur mes branches;
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
ma gloire me restera toujours jeune, et mon arc en ma main prendra force nouvelle.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Ils m'écoutaient avec attente, et à mon avis ils se taisaient;
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
après moi ils ne prenaient plus la parole, et sur eux mon discours s'épanchait.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Ils m'attendaient, comme on attend la rosée, et leur bouche s'ouvrait, comme pour recevoir une pluie du printemps.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Je leur souriais, quand ils perdaient courage; et ils ne pouvaient m'ôter la sérénité de mon front.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Si je prenais mon chemin vers eux, j'y avais la place d'un chef, et j'étais assis comme un roi, au milieu de la foule, comme un consolateur, parmi les affligés.
